— Добро утро, Ромео — поздрави го той и Гари се ухили глуповато.
Очите му бяха зачервени и не се беше избръснал.
— Здрасти, Шон. Как спа?
— Чудесно, благодаря. Ти също, както виждам.
Шон седна и загреба попара с лъжицата.
— Искаш ли? — попита той Гари.
— Да, благодаря.
Подаде му купата. Забеляза как трепери ръката на Гари. Ще трябва да поговоря с него да не прекалява с пиенето.
— Страшно съм гладен.
Разговаряха, като скачаха от една тема на друга както обикновено става на закуска. Ана влезе и се присъедини към тях. Джоузеф поднесе кафето.
— Гари, каза ли вече на Шон? — обади се внезапно Ана с глас, изпълнен с решителност.
— Не.
Той се изненада и разля кафето си.
— Какво да ми е казал? — попита Шон.
Мълчаха и Гари неспокойно помахваше с ръката си.
Точно от този момент се боеше — какво би станало, ако брат му се сетеше. Какво би станало, ако разбереше, че бебето е негово, и си вземеше Ана с детето, вземеше си ги и го оставеше самичък на този свят. Обзет от неоснователни страхове, Гарик се втренчи в брат си, седнал срещу него на масата.
— Кажи му, Гари! — заповяда жена му.
— Ана чака бебе — каза той.
Наблюдаваше лицето на Шон, видя как изненадата бавно отстъпи място на задоволство, усети как ръката на брат му го прегърна през раменете в болезнена прегръдка, почти го смачка.
— Това е страхотно — възкликна радостно Шон, — това е великолепно. Ако продължаваш все така, къщата ще се напълни с хлапета за нула време. Гордея се с теб.
Ухилен глупаво от облекчение, той гледаше как Шон прегърна Ана по-нежно и я целуна по челото.
— Браво, Ана, гледай непременно да е момче. Трябва ни евтина работна ръка.
„Не е разбрал — помисли си Гарик, — не знае и то ще е мое. Никой няма да може да ми го отнеме сега.“
През деня работиха в южния сектор. Бяха заедно, Гари объркано и радостно се смееше на задявките на Шон. Беше му много приятно, че Шон му оказва толкова много внимание. Свършиха рано — този път като никога брат му не беше в настроение за работа.
— Мой разплоден братко, всички гюмове са пълни до горе. — Протегна се и тупна с юмрук рамото на Гари. — Хайде да си вдигаме чуковете и да вървим в града. Можем да ударим по няколко питиета на крак в хотела, за да го отпразнуваме, и после да отидем и да кажем на Ада.
Шон се надигна на стремената и надвика мученето и врявата на стадото.
— Мбиджейн, докарай онези десетте болни при къщата и не забравяй, че утре ще избираме добитък от кошарите за пазара.
Зулусът му махна с ръка и Шон се обърна отново към Гарик.
— Хайде, да изчезваме оттук.
Яздеха един до друг, капчици влага покриваха мушамените им дрехи и блестяха по брадата на Шон. Беше студено и възвишението беше скрито във влажната мъгла.
— Това време е само за бренди — каза той, но Гарик не отговори.
Отново се бе уплашил. Не искаше да казва на Ада. Тя щеше да познае от кого е детето. Отгатваше всичко, щеше да разбере, че е от Шон. Не можеше да я излъже.
Копитата шляпаха звучно в калта. Стигнаха до разклона и поеха по билото към Лейдибург.
— На Ада страхотно ще й хареса да е баба — изкикоти се тихичко Шон и в този момент конят му леко се препъна, наруши равномерния си ход и закуца с предния си крак. Той слезе, вдигна копитото и видя дълбоко забита треска.
— Да го вземат мътните! — изруга тихо.
Наведе глава, захапа върха на треската със зъби и я измъкна.
— Е, сега няма да можем да отидем в Лейдибург, раната няма да зарасне няколко дни.
Гари се успокои, случилото се отлагаше срещата с Ада.
— Конят ти е здрав. Хайде, продължавай, поздрави я от мен. — Шон погледна Гари.
— Някой друг път ще й кажем. Хайде да се връщаме вкъщи — възпротиви се брат му.
— Хайде, Гари, та това е твое дете. Върви да й кажеш.
Гарик се противи, докато видя, че брат му започна да се ядосва, и тогава тръгна с примирителна въздишка. Шон поведе коня си към Теунис Краал. Сега обаче мушамата го запарваше и му тежеше. Той я свали и я преметна на седлото.
Когато приближи къщата, завари Ана на стълбите.
— Къде е Гари? — извика тя.
— Не се безпокой. Отиде в града, за да види Ада. Ще се върне за вечеря.
Едно от конярчетата пое коня му. Разприказваха се и тогава Шон се наклони, за да повдигне нараненото копито. Бричът му се опъна на бедрата и подчерта добре оформените му крака. Ана го огледа. Той се изправи и широките му рамене се откроиха под бялата влажна материя на ризата му. Шон й се усмихна, докато изкачваше стъпалата на входа. Дъждът бе накъдрил брадата му и той приличаше на пакостлив пират.