— Да.
Шон гледаше как револверът се насочва към него. Брат му го държеше с двете си ръце, косата му с цвят на пясък беше паднала на челото му.
— Мой бедничък, Гари — въздъхна тежко той и револверът моментално започна да се тресе. Гарик продължаваше да го държи с двете си ръце, но оръжието се свлече между коленете му. Преви се върху него бръщолевейки — хапеше устните си, за да се сдържи. Шон се надигна от стола си, за да отиде при него, но той се извърна.
— Стой настрана от мен! Не ме докосвай!
Хвърли револвера, острият ръб на ударника му преряза челото на Шон, от което главата му отхвръкна назад. Револверът отскочи и се удари в стената зад Шон. Изгърмя, куршумът се заби в дървената ламперия и я разцепи.
— Свършено е с нас — изпищя Гарик. — С нас е свършено, завинаги.
Панически се докопа до вратата и почти се строполи в коридора, оттам закуца към кухненските помещения и излезе навън под дъжда. Тревата се заплиташе в протезата му и той пада много пъти, но всеки път успяваше да се изправи и да продължи да бяга. Стенеше при всяка стъпка в непрогледния нощен мрак.
Най-сетне ръмженето на придошлата Бабуун Строом го спря. Той се спря на брега, ситният дъжд биеше в лицето му.
— Защо аз, защо все аз?!
Изля мъката си в мрака. И тогава в пристъп на облекчение, силен като бурното течение на реката под него, усети как пърхат крилцата на пеперудата зад очите му. Топлината и сивата мъгла го обгърнаха и той се отпусна на колене в калта.
32
Шон взе малко неща със себе си: завивки, пушка и резервен кон. Два пъти губи в тъмното пътя за фермата на Мбиджейн, но конят и двата пъти го намери. Зулусът беше издигнал голямата си, подобна на пчелен кошер колиба, покрита с трева, далеч от жилищата на другите слуги, защото бе от кралско потекло. Когато Шон най-сетне стигна до нея и извика, изминаха няколко минути, през които се чуваше сънлив тропот и мърморене, преди Мбиджейн да се появи. Беше се завил с одеяло и в ръката си държеше стара керосинова лампа.
— Какво има, господарю?
— Пътник съм, Мбиджейн.
— За къде?
— Накъдето ми видят очите. Ще тръгнеш ли с мен?
— Да си взема копията — отговори му той.
Когато стигнаха Лейдибург, старият Пай все още седеше в кабинета си в банката. Броеше златните лири и ги подреждаше на купчинки. Ръцете му ги докосваха така нежно, сякаш бяха тялото на любимата жена. Когато Шон блъсна вратата с рамо, той бързо посегна към отвореното чекмедже.
— Не си прави труда — каза Шон и Пай гузно махна ръката си от револвера.
— Боже господи! Не те познах, момчето ми.
— Колко има в сметката ми? — попита Шон, пренебрегвайки обичайните любезности.
— Нали знаеш, че работното време на банката е свършило.
— Виж какво, господин Пай, много бързам. Колко имам?
Пай се измъкна от стола си и прекоси помещението. Застана пред големия стоманен сейф. Като прикриваше ръцете си с тяло, набра комбинацията и отвори вратата му. Извади голямата счетоводна книга.
— Картър… Клъуити… Кортни — мърмореше тъй, докато обръщаше страниците. — Е… Ада… Гарик… Шон. А, ето те. Хиляда двеста деветдесет и шест лири и осемдесет и осем пенса, разбира се, трябва да се имат предвид неизплатените сметки в магазина за миналия месец.
— Тогава да приемем, че са хиляда и двеста — каза Шон. — Искам ги веднага и докато ги броиш, можеш да ми дадеш писалка и хартия.
— Заповядай, вземи си от писалището.
Седна на бюрото, избута настрана купчинките златни монети, топна перото в мастилницата и започна да пише. Като свърши, вдигна очи и погледна стария Пай.
— Подпиши като свидетел, моля те.
Пай взе листа и прочете написаното. Лицето му застина от изненада.
— Даваш своя дял — половината от Теунис Краал и всичкия си добитък на първородното дете на брат си! — изрева той.
— Точно така, моля те, подпиши като свидетел.
— Трябва да си полудял! Та ти се отказваш от цяло състояние. Помисли си само какво правиш! Помисли за бъдещето си. Надявах се, че двамата с Одри… — Той млъкна, после продължи: — Не ставай глупак, момко.
— Моля да се подпишеш за свидетел, господин Пай — каза Шон и Пай бързо се подписа, мърморейки. — Благодаря ти.
Шон сгъна документа, постави го в един плик и го запечата. Прибра го във вътрешния си джоб.
— Къде са парите?
Пай бутна към него една брезентова торба. На лицето му беше изписано отвращение — не обичаше да си има работа с глупаци.