Ударът на Шон по пияницата беше чист рефлекс.
Сега съжаляваше за това, но чувството му за вина се изпари, като ги видя да се насъбират около него. Изчезна и угнетеността му, на нейно място почувствува облекчение. Точно това му трябваше сега.
Бяха шестима, наобиколили го в полукръг. Шест е разумна бройка. Един от тях държеше бутилка. Шон се усмихна. Говореха високо, окуражаваха се един друг и очакваха някой от тях да удари пръв.
Шон долови някакво раздвижване и отскочи назад с ръце, готови за бой.
— Задръжте така — успокои го непознат глас. — Идвам, за да си предложа услугите. Струва ми се, че имате противници, които са ви в повече.
Говорещият бе станал от една маса зад Шон. Беше висок, с изпито, набраздено лице и безупречен сив костюм.
— Приемам ги всичките — каза Шон.
— Адски неспортсменско. — Поклати глава новопоявилият се. — Купувам тримата джентълмени от ляво, ако цената ви е приемлива.
— Приемете двама като подарък и считайте, че сте късметлия.
Шон се ухили и мъжът му отговори със същото. За миг почти забравиха това, което предстоеше да се случи.
— Много любезно от ваша страна. Разрешете ми да се представя — Дафърд Чарлиууд.
Премести лекия си бастун в лявата си ръка и протегна дясната към Шон.
— Шон Кортни — пое ръката му той.
— Вие, копелета, ще се биете ли или какво? — обади се нетърпеливо един от миньорите.
— Да, скъпи, да, това правим — отвърна Даф и леко като танцьор се придвижи към него, замахвайки с бастуна.
Колкото и да беше тънък, чу се звук като от удар по бейзболна топка.
— Ето че останаха само пет — каза Даф. Той завъртя със свистене бастуна, който се оказа с оловна тежест на края си. Мъжът го мушна като истински сабльор в гърлото на втория миньор. Той падна на пода и издаде хриптящ звук.
— Останалите са ваши, господин Кортни. — В гласа му се прокрадна съжаление.
Шон бързо се сниши, като разпери ръце, за да обгърне и помете едновременно и четирите чифта крака. Седна върху купчината тела и започна да ги бие с юмруци и ритници.
— Това е меле, ах, какво меле — мърмореше неодобрително Даф.
Виковете и блъскането постепенно заглъхнаха. Шон се изправи. Устната му кървеше и реверът на палтото му бе отпран.
— Ще пиете ли нещо?
— Бренди, моля. — Шон се усмихна на елегантната фигура срещу себе си на бара. — Не бих отказал още едно питие тази вечер.
Отнесоха чашите на масата на Даф, като прескачаха телата по пътя си.
— Наздраве!
После започнаха да се изучават с неприкрит интерес, без да обръщат внимание на суматохата по почистването и подреждането около тях.
— Пътувате? — попита Даф.
— Да, а вие?
— Нямам този късмет. Работя в рудници „Дънди“.
— Работите тук? — Шон имаше такъв недоумяващ вид, сякаш Даф беше паун сред гълъби.
— Помощник-инженер — кимна Даф. — Но не за дълго, не ми понася въглищния прах.
— Мога ли да предложа нещо, което да го промие?
— Великолепна идея.
Шон донесе питиетата на масата.
— Накъде сте тръгнал? — попита Даф.
— Когато тръгнах, бях с лице на север — сви рамене Шон, — и просто продължавам да се движа в тази посока.
— А от къде тръгнахте?
— От юг — рязко отговори той.
— Извинявайте, нямах намерение да любопитствувам — усмихна се Даф. — На бренди сте, нали?
Барманът излезе иззад тезгяха и дойде на тяхната маса.
— Здрасти, Чарли — поздрави го Даф. — Разбирам, че искаш компенсация за повредите, нанесени на мебелите и оборудването ти?
— Не се безпокойте, господин Чарлиууд. Такова представление не се случва чак толкова често. Някоя и друга потрошена маса или стол си струват зрелището. Остават за сметка на заведението.
— Изключително любезно от твоя страна.
— Не за това седнах на масата ви, господин Чарлиууд. Имам нещо, което бих искал да разгледате, понеже се занимавате с минно дело и ги разбирате тези неща. Бихте ли ми отделил минутка, сър?
— Хайде, Шон. Да видим какво ще ни покаже Чарли. Обзалагам се, че е красива жена.
— Не е това, сър — каза сериозно барманът и ги поведе към помещението зад бара. Посегна към лавиците и взе парче скала. Показа го на Даф. — Какво бихте казал за това?
Той го огледа, претегли го на ръката си, после се взря в него. Беше лъскаво, сиво, на неравни бели и тъмночервени петна, разделено по средата от широка черна ивица.