Шон се обърна към него изненадано.
— Бил си женен по-рано?
В пълния смисъл на думата. Беше полуиспанка-полунорвежка, клокочеща димяща смес от изстинал огън и горещ лед. — Гласът на Даф стана замечтан. — Споменът у мен е достатъчно избледнял, за да си я спомням с нотка на съжаление.
— Какво стана?
— Напуснах я.
— Защо?
— Само две неща правехме добре заедно и едното беше боят. Щом затворя очи, виждам я как нацупва хубавите си устни и ги поднася до ухото ми, преди да изсъска някоя мръсна дума и тогава hey-ho обратно в леглото за помиряване.
— Може би си сбъркал при избора. Огледай се и ще откриеш милиони щастливи семейства.
— Посочи ми поне едно — отвърна му той. Настъпи продължително мълчание.
Тогава Даф каза.
— Има само една причина, за да се женят хората, и тя е децата.
— И другарството — ето още една добра причина.
— Другарство с жена? — попита с изумление Даф. — Все едно парфюм от чесън. Те не са способни на него. Предполагам, че причината е във възпитанието, което получават от майките си, които в края на краищата също са жени. Как може да си приятел с някого, който се отнася с подозрение към всяко твое движение, приема всяко твое действие и го преценява на базата на „обича ли ме, не ме ли обича?“. — Той тъжно поклати глава. — Та колко може да продължи едно приятелство, което се основава на изискването за ежечасно деклариране на любов? Катехизисът на женитбата: „Обичаш ли ме, скъпи?“ „Да, скъпа, разбира се, че те обичам, мила моя“.
Шон се изкикоти.
— Да, смешно е — голям майтап, но идва момент, в който трябва да заживееш с него — каза опечалено Даф. — Опитвал ли си някога да говориш с жена за нещо друго, освен за любов? Превръща се в ледена стена за нещата, които те интересуват. Шокираш се първия път, когато се опиташ да говориш с нея с езика на разума, но изведнъж разбираш, че вниманието й не е насочено към теб — в очите й се прокрадва едно особено леко зареяно изражение и ти става ясно, че мисли или за новата си рокля, или как да покани госпожа Ван дер Хом на партито, затова спираш да говориш, което е още една грешка. Ето ти един знак, семейният живот е пълен със знаци, които само една съпруга може да разчете.
— Даф, не съм нито „за“, нито „против“ женитбата, но не ти ли се струва, че си малко несправедлив, като преценяваш всичко само през собствения си горчив опит?
— Ами вземи, която и да е жена, нахлузи й пръстен и тя ти става съпруга. Първо те пуска в топлото си, меко тяло, което е приятно, после се опитва да те замъкне в топлия си мек ум, което не е толкова приятно. Тя не споделя с теб, тя заграбва — вкопчва се с нокти и те задушава. Няма нищо интересно във връзката между мъжа и жената, защото тя се развива по един неумолим модел. Природата го е създала така поради единствената смислена причина, че изисква от нас да се размножаваме. Но за да получи тя това, всяка любов — Ромео и Жулиета, Бонапарт и Жозефин и която и да е друга, трябва да доведе до изпълнението на една проста биологическа функция. Това е толкова малко нещо — толкова краткотрайно, тривиално, банално изживяване. Извън него мъжът и жената мислят по различни начини, хранят се по различни начини и се интересуват от различни неща. Е, това можеш ли да го наречеш другарство, приятелство, съвместен живот?
— Не, но тази картина вярна ли е? Нима това е всичко, което съществува между тях?
— Ще го разбереш някой ден. Природата, в прекомерната си загриженост за размножаването, е заложила в ума на мъжа една бариера, запечатала е неговата способност да възприема съвета и опита на своите другари-мъже, имунизирала го е срещу тях. Като ти дойде времето, ще тръгнеш към бесилката с песен на уста.
— Плашиш ме.
— Това, което ме потиска в семейния живот, е проклетото еднообразие. — Даф се намести неспокойно на мястото си, после се облегна на парния котел. — Истинските взаимоотношения са тези, при които балансьорът секс липсва — при братя, врагове, между господар и слуга, баща и син, мъж и мъж.
— А хомосексуалистите?
— Не, това си е секс, макар и малко различен от общоприетия, и отново попадаш в първоначалното положение. Когато един мъж си намери приятел, той не го прави от непреодолим импулс, а с правото на свой свободен избор. Всяко приятелство е различно, свършва различно или продължава завинаги. Не му тежат никакви вериги, не го обвързва никакъв ритуал или писмен договор. Не се поставя въпросът да се откажеш от всички други. Нито задължения, които трябва да се разискват. — Даф сковано се изправи. — Това е едно от добрите неща в живота. Колко е часът?