Шон извади часовника си и наклони циферблата му към светлината на луната.
— Минава полунощ — няма признаци, че ще дойдат.
— Ще дойдат — тук има злато, още един непреодолим импулс. Ще дойдат. Въпросът е кога.
Светлините из долината угаснаха една след друга, плътните напевни гласове на зулусите в траншеята утихнаха. Излезе лек студен вятър, който разлюля тревата по хребета на „Кенди Дийп“. Скупчили се един до друг, дремейки, понякога разговаряйки тихо, те чакаха в нощта. Небето избледня, после приятно порозовя. Някакво куче излая нагоре близо до Хоспитал Хил, друго се присъедини към него. Шон стана и се протегна. Погледна надолу в долината към бивака на Фериерас и ги видя. Подвижно черно петно от хора, което не се побираше в пътя. Не вдигаха прах по влажната от росата земя. Насочваха се към отсрещния бряг на Наталските извори.
— Господин Чарлиууд, имаме си компания.
Даф рипна.
— Може и да ни пропуснат и да отидат първо при Джак и Свирката.
— Ще видим по кой път ще тръгнат, когато стигнат при разклона. Междувременно да се приготвим. Мбиджейн — извика Шон и черната глава изскочи над траншеята.
— Да, господарю?
— Буден ли си? Идват.
Белозъба усмивка раздели черното петно в мрака на две.
— Будни сме.
— Тогава скрийте се и чакайте, докато ви дам знак.
Петимата наемни стрелци лежаха проснати по корем в тревата. До всеки имаше по една нова отворена пачка патрони. Шон се върна при Даф и двамата се свиха зад парния котел.
— Консервната кутия се вижда ясно. Мислиш ли, че ще я уцелиш?
— Даже със затворени очи — каза Шон.
Конниците стигнаха разклонението и без колебание завиха към „Кенди Дийп“, като ускориха темпото си, докато се изкачваха по хребета. Шон положи пушката си върху горната повърхност на парния котел и взе на прицел ламаринения отблясък.
— Даф, какво ни е положението от гледна точка на законите? — попита той шепнешком.
— Току-що пресякоха нашата граница — официално са в положението на нарушители на закона — произнесе сериозно и важно Даф.
Един от предните коне ритна консервената кутия и Шон стреля в точката, където тя бе стърчала. Изстрелът прозвуча неприлично високо в тихата утрин и всички натрапници обърнаха глави към хребета. Тогава земята под тях подскочи и изригна до небето. Когато прахът се разсея, се откри боричкаща се маса от повалени коне и мъже. Писъците отчетливо достигаха до билото на хребета.
— Боже мой — въздъхна Шон, ужасен от пораженията.
— Да им видим ли сметката, шефе? — извика един от наемните стрелци.
— Не — бързо отговори Даф. — Изпатиха си достатъчно.
Започна паническо отстъпление, препускаха коне без ездачи, мнозина нападатели се пръснаха назад към долината. Шон с облекчение видя, че на пътя останаха проснати само пет-шест човека и няколко коня.
— Е, това е най-лесно спечелената ви петачка — каза Даф на един от наемните стрелци. — Мисля, че можете да се приберете у дома и да закусите.
— Почакай, Даф — посочи Сам. Оцелелите от взрива отново бяха стигнали разклонението, където ги спряха двама конници. — Тези двамата се опитват да ги обединят.
— Я да им променим намерението, все още са в обсега на пушките.
— Вече не са на наша територия — възрази Шон.
— Да не искаш да те обесят?
Наблюдаваха как онези от синдиката, които си бяха изпатили достатъчно от битката, изчезваха по пътя за биваците, а останалите се събираха в плътна маса при кръстовището.
— Трябваше да им теглим куршума, докато имахме възможност — измърмори с безпокойство един от наемните стрелци. — Сега ще се върнат — вижте онова копеле, което им говори като холандски вуйчо.
Тълпата остави конете си и се разгъна. Сетне започна да напредва предпазливо по склона. Поколеба се за миг пред линията оградни колчета, после се втурна напред, изтръгвайки ги от земята.
— Джентълмени, бъдете така любезни — всички заедно — каза вежливо Даф и седемте пушки дадоха задружен залп.
Разстоянието бе голямо и тридесетината нападатели притичваха превити и на прибежки. Отначало куршумите имаха слаб ефект, но със скъсяването на дистанцията започнаха да сеят смърт. Косо на склона се спускаше плитък овраг и всеки от нападателите, който го стигнеше, хлътваше вътре и от прикритието му започваше да стреля по хората на Шон. Куршуми отскачаха от машините, оставяйки по тях ярки белези.