Изрекоха го в хор, само Франсоа добави за повече тежест:
— Мръсни нехранимайковци.
— Сега да определим присъдата.
— Всички на въжето — извика някой и настроението моментално се промени.
Тълпата изръмжа заплашително.
— Аз съм дърводелец, за нула време ще ви изтъпанча една красива редица бесилки.
— Не хабете дървен материал. Използвайте някое дърво.
— Дайте въжетата!
— Хайде да ги бесим!
Тълпата напъна напред, обезумяла от жажда за линчуване. Шон грабна пушката на Франсоа и скочи на масата.
— Господ да ми е на помощ, ще застрелям първия от вас, който ги докосне, преди да се е произнесъл съдът. — Хората се поспряха и той продължи, за да затвърди преимуществото си. — От това разстояние няма начин да не уцеля. Хайде, изпитайте ме — имам два заряда за едри животни. Някой ще бъде прерязан на две половини. — Хората се отдръпнаха, мърморейки недоволно. — Може би сте забравили, но в тази страна има полиция и закон против убийствата. Обесете ги днес, но утре е ваш ред.
— Прав сте, господин Кортни, това ще бъде жестоко, безмилостно убийство. Така ще стане — изплака представителят им.
— Млъкни, гаден глупако! — изрева му Даф и някой в тълпата се засмя.
Смехът зарази останалите и той въздъхна с облекчение. Положението беше критично.
— Я да ги овъргаляме в катран и пера.
Даф се ухили.
— Виж, сега вече говорите разумно. Кой има за продан няколко варела катран? — Той се огледа. — Какво, никой ли няма? Тогава трябва да измислим нещо друго.
— Имам десет кутии червена боя — тридесет шилинга всяка, добра вносна марка.
Позна говорещия — беше търговец, отворил универсален магазин долу в бивака на Фериерас.
— Господин Тари предлага боя. Какво ще кажете?
— Не, тя пада много лесно — няма да свърши работа.
— Ще ви я дам евтино — по двадесет и пет шилинга за кутия.
— Не! Дръж си скапаната боя! — развика се тълпата.
— Завъртете ги на колелото на дяволската рулетка — извика някой и тълпата забръмча одобрително.
— Точно така — завъртете ги на колелото.
— Върти се то, върти се то, върти се то — а къде ще спре, никой не знае — изрева един копач с черна брада от покрива на бараката срещу пътя.
Тълпата ревна.
Шон видя, че усмивката изчезна от лицето на приятеля му. Преценяваше сериозността на положението. Ако отново ги спреше, можеха да загубят търпението си и да се стигне до стрелба. Не трябваше да го допускат.
— Добре. Щом така искате.
Обърна се към ужасената група пленници, притиснали се един до друг.
— Присъдата е да играете рулетка с дявола в продължение на един час и след това да напуснете това находище — ако отново ви пипнем тук, ще получите още един час рулетка. Ранените се освобождават от първата половина на присъдата. Мисля, че са си получили заслуженото. Господин Дьо Тоа ще ръководи изпълнението на присъдата.
— Предпочитаме боята, господин Чарлиууд — отново се помоли представителят им.
— Не се съмнявам, че я предпочитате — каза тихо Даф, но тълпата вече ги влачеше към широката ливада зад хотела. Повечето от мъжете си бяха оградили свободни собствени концесии и не им трябваха крадци на парцели. Шон слезе от масата.
— Да отидем да пийнем — каза му Даф.
— Няма ли да гледаш? — попита Шон.
— Веднъж в Кейптаун гледах как става и ми стига.
— Какво правят?
— Иди и виж, ще те чакам в „Светлите ангели“. Ще се учудя, ако останеш целия час.
Когато се присъедини към тълпата, повечето фургони бяха събрани от биваците и подредени в една линия. Около тях кръжаха мъже, като слагаха крикове под големите задни колела, за да ги повдигнат от земята. След това избутаха пленените напред — всеки при отделно колело. Грабнаха ги жадни ръце и ги държаха, докато други завързаха китките и глезените им за окръжността на колелото, главината на оста остана зад кръста им, а ръцете и краката им бяха разперени като уловена морска звезда. Франсоа бързо мина покрай редицата, проверявайки въжетата и слагайки по четири копачи на всяко колело, двама, за да му дадат начален тласък, и още двама, за да ги сменят, когато първите се уморят. Стигна до края, върна се отново в центъра, извади часовника от джоба си, засече времето и извика.
— Добре — въртете ги, дяволи.
Колелата се завъртяха, отначало бавно, после все по-бързо, набирайки скорост. Телата, завързани за тях, се превърнаха в неясни петна от бързото въртене.