— Поставяш цялата смес в реторта и изпаряваш живака чрез нагряване. Златото остава в съда.
— И така се хаби страшно много живак, нали?
— Не, той се кондензира и го използуват повторно. Ела, ще ти покажа.
Даф отнесе амалгамната топка в бараката, постави я в една реторта и запали горелката. Високата температура разтопи топката. Наблюдаваха безмълвно. Нивото в ретортата спадна.
— Къде е златото? — най-сетне попита Шон.
— О, млъкни! — отряза го нетърпеливо Даф, после извинително добави: — Извинявай, момко. Тази сутрин съм нещо нервен.
Изпари се и последната капка живак и ето че нещо блесна — ярко, стопено злато. Късче злато колкото грахово зърно. Даф изключи горелката. Известно време и двамата не казаха нищо. Сетне Шон попита:
— Това ли е всичко?
— Да, приятелю, това е всичкото — призна с досада Даф. — Какво искаш да направиш от него — златна пломба?
Обърна се към вратата, цялото му същество излъчваше униние.
— Инсталацията не бива да спира. Нищо чудно да се провалим с гръм и трясък.
10
Коледното празненство в хотел „Кенди“ беше жалко. Там ползваха кредит. Кенди подари на Даф златен пръстен с печат, а на Шон — кутия пури. Досега той не беше пушил, но днес острият дим в дробовете му му достави някакво мазохистично удоволствие. В трапезарията се вдигаше врява. Тракаха прибори, въздухът бе наситен с миризма на ястия и тютюнев дим. В един ъгъл, като изхвърлени на острова на унинието, седяха Шон, Даф и Кенди.
По едно време Шон вдигна чашата си към Даф и каза с тон на погребален служител:
— Честита Коледа.
По устните на Даф пробяга мъртвешка усмивка.
— Благодаря, и на теб.
Пиха и след това Даф изрече с мъка:
— Кажи ми пак — колко пари ни останаха? Харесва ми как го произнасяш, имаш приятен глас, трябвало е да играеш Шекспир.
— Три лири и шестнадесет шилинга.
— Да, да, този път го каза съвсем точно и навреме — три лири и шестнадесет шилинга — а сега, за да ме развеселиш, кажи ми колко дължим?
— Изпий още едно — смени темата Шон.
— Да, мисля, че така ще направя. Благодаря ти.
— Ей, вижте какво, вие двамата, хайде поне днес не мислете за това — помоли ги Кенди. — Решила съм да прекараме весело. Вижте, идва Франсоа! Ей, Франсоа — ела при нас!
Пъргавият Дьо Тоа бързо и шумно се насочи към тяхната маса.
— Честита Коледа, колеги, искам да ви почерпя по едно питие.
— Драго ни е да те видим. — Кенди го целуна. — Как си? Изглеждаш отлично.
Той моментално стана сериозен.
— Това звучи много странно от твоята уста, Кенди. В действителност съм леко разтревожен. — Потупа гърдите си и се отпусна на един свободен стол. — Знаете ли, сърцето ми, очаквах го да се обади, и ето, вчера бях на инсталацията, просто стоях там и знаете ли, изведнъж като че менгеме стегна гръдния ми кош. Не можех да дишам — е, поне известно време дишах с мъка. Върнах се бързо в палатката и проверих. Страница осемдесет и трета „Сърдечни болести“. — Поклати тъжно глава. — Много е обезпокоително. Нали разбирате, и по-рано не бях добре със здравето, а сега и това.
— О, не думай! — изстена Кенди. — Не мога да го понеса!
— Извинявам се. Да не би да съм казал нещо неуместно?
— Напротив, в унисон е с празничния дух, който цари на масата. — Посочи към Даф и Шон. — Погледни щастливите им лица. Извини ме за момент, трябва да проверя какво става в кухнята.
Тя стана от масата.
— Какво има, приятелю Даф?
Даф насочи мъртвешката си усмивка към Шон.
— Иска да знае какво лошо е станало — кажи му.
— Три лири и шестнадесет шилинга — каза Шон и Франсоа го погледна озадачен.
— Не разбирам.
— Иска да каже, че сме фалирали — пълен крах.
— Боже господи, страшно ми неприятно да го чуя, Даф. Инсталацията ви работи целия месец. Мислех, че вече сте забогатели.
— Инсталацията си работи добре, но сме получили злато, колкото да позлатим гърба на муха.
— Но защо бе, човек? Та вие обработвате водещия златоносен пласт, нали така?
— Започвам да мисля, че този твой водещ пласт е приспивна приказка.
Франсоа се загледа замислено в чашата си.
— На каква дълбочина сте?
— Имаме един наклонен забой, който стига до петнадесет метра дълбочина.
— И няма следа от водещия?
Даф поклати глава и Франсоа продължи: