— Вижте какво, когато за пръв път разговарях с вас, много от това, което казах, бяха просто предположения.
Даф кимна.
— Е, сега вече знам малко повече. Но трябва да си остане между нас — ще си загубя работата, ако се разчуе, разбирате ли ме?
Даф отново кимна.
— До този момент водещият златоносен пласт е бил открит само на две места. Открихме го при Джак и Свирката, знам, че и братята Хейнс са го открили в мината на братовчеда Джок. Да ви го нарисувам. — Взе нож и започна да чертае по мазнината в чинията на Шон. — Ето главният пласт, който минава почти по права линия. Тук съм аз, това е братовчедът Джок, а вие сте между нас. Ние и двамата попаднахме на водещия пласт, а вие — не. Предполагам, че наистина е тук — просто не знаете къде да търсите.
— В далечния край на концесиите на Джак и Свирката главният златоносен пласт и водещият са разположени един до друг на разстояние шестдесет сантиметра, но когато стигнат границата, която е най-близо до „Кенди Дийп“, те се раздалечават на двадесет и един метра. А при границата на братовчеда Джон отново са на разстояние петнадесет метра един от друг. Смятам, че двата пласта образуват нещо като дълъг лък. — Той го нарисува. — Главният пласт е струната, а водещият — дървената част. Даф, слушай ме, ако изкопаете траншея под прав ъгъл спрямо главния пласт, ще попаднете на златото — и когато направите това, може да ме почерпите едно питие.
Изслушаха го много сериозно и когато Франсоа свърши, Даф се облегна на стола.
— Ех, да знаехме това преди месец! Сега откъде да намерим пари, за да прокопаем нова траншея и в същото време да поддържаме инсталацията в експлоатация?
— Можем да продадем част от оборудването — предложи Шон.
— То ни е необходимо до последното винтче, а освен това, ако продадем дори само една лопата, кредиторите ще се втурнат върху нас като глутница хиени и ще завият за парите си.
— Бих ви дал назаем, стига да имах — но със заплатата, която ми плаща господин Храдски… — Франсоа сви рамене. — Ще ви трябват около двеста лири. Нямам ги.
В този момент Кенди се върна на масата.
— За какво става въпрос?
— Да й кажа ли, Франсоа?
— Ако мислиш, че ще има някаква полза.
Тя изслуша всичко, после се замисли за момент.
— Ами, току-що купих десет парцела в Йоханесбург, онова ново село долу в долината, така че на самата мен не ми стигат пари. Но бих ви отпуснала петдесет лири, ако това ще ви помогне.
— Досега никога не съм взимал пари назаем от дама — за мен това е ново изживяване. Кенди, обичам те!
— Ех, да беше така — прошепна тя, но Даф нямаше късмета да я чуе, защото заговори:
— Ще ни трябват още сто и петдесет — да чуя вашите предложения, господа.
Настъпи продължителна тишина. После на лицето на Даф се изписа усмивка и той се загледа в Шон.
— Чакай, не ми казвай, нека да отгатна — изпревари го Шон. — Възнамеряваш да ме принесеш в жертва ли?
— Близо си до истината — но не съвсем. Как се чувствуваш, момко?
— Много добре, благодаря.
— Здрав, силен?
— Да.
— Смел?
— Хайде, Даф, изплюй камъчето. Не ми харесва погледа ти.
Съдружникът му извади един бележник от джоба си и написа нещо с парче молив. После откъсна листа и му го подаде.
— Ще постави афиши във всяка кръчма в находището.
Шон прочете написаното:
НАВРЪХ НОВА ГОДИНА ГОСПОДИН ШОН КОРТНИ, ШАМПИОН НА ТРАНСВААЛ В ТЕЖКА КАТЕГОРИЯ, ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВА ПРЕД ХОТЕЛ „КЕНДИ“ С ВСЕКИ, КОЙТО ПОЖЕЛАЕ, СРЕЩУ КЕСИЯ С ПЕТДЕСЕТ ЛИРИ ОТ ВСЯКА СТРАНА.
Такса за зрители: 2 шилинга.
Поканват се всички желаещи.
Кенди четеше над рамото му. Изписка.
— Чудесно. Ще наема допълнителни сервитьори да поднасят напитки и ще приготвя студени закуски. Мисля, че мога да взимам по два шилинга на човек?
— Аз ще разлепя афишите и ще изпратя двама от моите хора да направят ринга.
— Ще спрем инсталацията до Нова година, Шон трябва да си почине добре. Всеки ден ще прави лека тренировка. Никакъв алкохол, разбира се, и много сън — каза Даф.
— Значи уредихте всичко, така ли? — попита Шон. — А на мен остава да застана там и да ме направят на пихтия, а?
— За теб го правим, момко, за да станеш богат и знаменит.
— Благодаря ви, много ви благодаря.
— Нали обичаш да се биеш?
— Когато съм в настроение.
— Не се тревожи, ще измисля разни мръсни думи, с които да те наричам — ще те ядосам за нула време.