11
— Как се чувствуваш? — попита Даф за шести път тази сутрин.
— Без промяна от пет минути насам — увери го Шон.
Даф извади часовника си, вгледа се в него, постави го до ухото си и остана изненадан, че той все още работи.
— Строили сме съперниците ти на верандата. Казах на Кенди да им поднесе безплатни питиета — колкото искат. Всяка нова минута изчакване им дава възможност да се налеят с още алкохол. Франсоа събира входната такса, и печалбата от всяка твоя победа ще отива там. Оставил съм Мбиджейн да чака в началото на алеята към хотела. Ако стане нещо, един от нас ще му хвърли чантата и той ще хукне към саваната.
Шон се бе изпънал на леглото на Кенди с ръце под тила. Засмя се.
— Планът ти е идеален. А сега имай милост и се успокой, приятелю. Изнервяш ме.
Вратата се отвори с трясък и Даф подскочи от стола си. Беше Франсоа. Стоеше на прага, хванал се за гърдите.
— Сърцето ми — каза той задъхано. — Това не се отразява добре на сърцето ми.
— Какво става навън? — поиска да узнае Даф.
— Вече събрахме над петдесет лири от входни такси. На покрива има тълпа, която не е платила, но колкото пъти се приближа към тях, ме замерят с бутилки.
Франсоа наклони главата си на една страна.
— Чуйте ги. — Шумът на тълпата минаваше безпрепятствено през тънките стени на хотела. — Няма да чакат още много — по-добре излез, преди да са тръгнали да те търсят.
Шон се изправи.
Франсоа се поколеба.
— Даф, помниш ли Фернандес, португалеца от Кимбърли?
— О, не! — прекъсна го Даф. — Само не ми казвай, че е тук.
Франсоа кимна.
— Не исках да те тревожа, но някои от местните момчета са му изпратили телеграма. Пристигна с бързия дилижанс преди половин час. Надявах се, че няма да успее, но… — Той сви рамене.
Даф изгледа тъжно Шон.
— Лош късмет, момко.
Франсоа се опита да смекчи удара.
— Казах на Фернандес, че боксьорите ще се бият по реда на пристигането им. Той е шести по ред, така че докато стигне до него, Шон все ще е успял да спечели двеста лири — тогава винаги можем да кажем, че се е представил достатъчно успешно и да закрием турнира.
Шон слушаше с интерес.
— Този Фернандес опасен ли е?
— Когато са измислили думата „опасен“ са имали предвид него — каза му Даф.
— Я да отидем да му хвърля един поглед.
Шон ги поведе по коридора.
— Намери ли кантар, за да ги претегляме? — попита Даф Франсоа, докато бързаха след Шон.
— Не, в находището няма кантар, който да мери повече от седемдесет и пет килограма — но съм довел Гидиън Бърнърд.
— С какво може да ни помогне?
— Търговец на добитък е — цял живот преценява животни по вида им. Може да определи теглото на всеки с точност до два-три килограма.
Даф доволно се ухили.
— Това ще свърши работа. Освен това се съмнявам, че ще претендираме за титла на световен шампион.
Излязоха на верандата, изведнъж примижаха от яркото слънце и рева на тълпата.
— Кой е португалецът? — прошепна Шон, но не беше необходимо да пита.
Мъжагата изпъкваше като Гъливер сред лилипутите. Освен това беше космат като горила.
Тълпата се разтвори и Шон и Даф минаха по пътеката към ринга. Хората тупаха Шон по гърба, но пожеланията за успех се губеха в шума, наподобяващ рева на море. Съдия беше Джок Хейнс. Той помогна на Шон да мине през въжетата и провери джобовете му.
— Само за проверка — извини се той. — На ринга не бива да има никакви железни предмети.
Сетне посочи висок тип с кафяво лице, който се бе облегнал на въжетата и дъвчеше тютюн.
— Това е господин Бърнърд — нашият помощник по претеглянето. Е, Гидиън, какво ще кажеш?
Помощникът изстреля малко тютюнев сок от ъгъла на устата си.
— Сто и пет.
— Благодаря ти.
Джок вдигна ръце и след няколко минути бе възнаграден с относителна тишина.
— Дами и господа.
— Айде, стига бе, началство!
— Имаме честта днес сред нас да бъде господин Шон Кортни.
— Събуди се бе, той е при нас от месеци.
— Републиканският шампион в тежка категория.
— Защо не световен бе, петел такъв, има пълно право на такава титла.
— Който ще се бие шест пъти…
— Ако изтрае толкова.
— … за титлата си и кесия с петдесет лири от всеки противник.