Продължителни овации.
— Първият противник — в категория сто и пет килограма — господин Антъни…
— Почакай — извика Шон, — кой казва, че той е първият?
Джок Хейнс беше поел дълбоко дъх, за да изреве името, но го изпусна със съскане.
— Така се разбрахме с господин Дьо Тоа.
— Щом като аз се бия, аз ще избирам — искам порту…
Даф затвори устата на Шон и отчаяно прошепна:
— Не ставай глупак — заеми се първо с лесните. Размърдай си мозъка — не правим това за забавление, а се опитваме да осигурим финанси за мината ни, не помниш ли това?
Шон махна ръката му от устата си.
— Искам португалеца — извика той.
— Шегува се — увери Даф тълпата, сетне свирепо изсъска на Шон: — Ти луд ли си. Този тип яде хора, обедняхме с петдесет лири, преди да си започнал борбата.
— Искам португалеца — повтори Шон с логиката на малко момче, което си е избрало най-скъпата играчка в магазина.
— Пуснете му португалеца — извикаха джентълмените от покрива и Джок Хейнс ги изгледа със страх, съвсем ясно беше, че имат намерение да подкрепят желанието си с няколко хвърлени бутилки.
— Добре — съгласи се припряно той. — Първият противник в… — той погледна към Бърнърд и повтори след него — в категория сто и пет килограма — господин Фелезардо да Силва Фернандес.
Сред буря от свиркания и аплодисменти португалецът закрачи олюлявайки се по верандата и влезе в ринга. Шон видя Кенди на прозореца на ресторанта и й махна. Тя му прати въздушна целувка и в този момент Тревър Хейнс, който беше помощник-съдия, удари по кофата, която заместваше гонга, и Шон чу предупредителния вик на Даф. Инстинктивно понечи да наведе главата си. В черепа му избухнаха светлини и той се намери в краката на първия ред зрители.
— Копелето ме удари — оплака се високо Шон.
Тръсна главата си и с изненада установи, че тя все още е на раменете му. Някой го поля с чаша бира и това му помогна да се изправи на крака. Усети как гневът преминава като огън през тялото му.
— Шест — броеше Джок Хейнс.
Португалецът стоеше при въжетата.
— Хайде, ела тук, лайно такова, приготвил съм ти още. Това беше само за начало.
Гневът на Шон бе изпълнил цялото му същество.
— Седем, осем.
— Целувам майка ти. — Фернандес сви устни и млясна. — Правя любов със сестра ти, ето така. — И той показа с жестове.
Шон атакува. Цялата сила на тялото му бе вложена в юмрука. Нанесе страхотен удар в устата на португалеца, след който въжетата подхванаха Шон и го изпратиха още веднъж в тълпата.
— Ти дори не беше в ринга, как смееш да го удряш? — възнегодува един от зрителите, който спря полета му.
Той беше заложил на Фернандес.
— Ей така! — показа му Шон.
Мъжът тупна на земята и вече нямаше какво повече да каже. Шон се мушна през въжетата. Джок Хейнс бе преполовил второто си броене, когато той го прекъсна, вдигайки килнатия португалец на крака, като го държеше за разрошената му коса. Закрепи го на несигурните му крака и отново го удари.
— Едно, две, три — започна прилежно третото си броене Джок Хейнс и този път успя да стигне до десет.
Тълпата нададе протестиращ вой и той с труд го надвика.
— Някой желае ли да направи официално възражение?
Чуха се гласове за това.
— Добре, елате тук на ринга. Не мога да приема викове.
Отношението на Джок беше разбираемо — щеше да загуби солидна сума пари, ако решението му бъдеше отменено. Но Шон обикаляше край въжетата като лъв, когато му е дошло времето да се храни. Джок изчака, после вдигна дясната му ръка.
— Победител! Десет минути почивка преди следващия двубой. Секундантите да бъдат така добри да дойдат и да си приберат имуществото. — Той посочи португалеца.
— Добра работа, момко, може би необичайна, но беше много красива гледка.
Даф хвана Шон за ръката и го заведе на един стол на верандата.
— Остават още трима, след което ще кажем край на работния ден.
Поднесе му чаша.
— Какво е това?
— Портокалов сок.
— Бих предпочел нещо по-силно.
— По-късно, момко.
Даф прибра кесията на португалеца и я пусна в чантата. Превилите се под тежестта на Фернандес секунданти го изнесоха от ринга и го положиха да си почине в далечния край на верандата.
Следващият бе господин Антъни Блеър. Биеше се явно без душа. Придвижваше се много красиво с краката си, но стъпките му винаги бяха в посоката, в която избягваше юмруците на Шон.