14
В девет часа Даф приказваше, а Шон седеше мълчаливо. В десет гъркът все още не се беше появил, Даф бе изнервен, а Шон не спираше да бърбори от облекчение. В единадесет часа той поиска да се върнат в мината.
— Това е предзнаменование, Даф. Господ е погледнал от небето, видял ни е да седим тук, готови да направим ужасна грешка. „Не — казал той, — не мога да допусна това да се случи на тези добри момчета.“
— Защо не постъпиш в трапистки манастир? — Даф погледна часовника си. — Хайде, стига толкова, да вървим!
— Слушам, сър! — пъргаво се изправи Шон.
— Като се върнем, ще имаме достатъчно време, за да разчистим масите, преди да обядваме.
— Не се прибираме, а отиваме да търсим гърка.
— Ама, слушай!
— По-късно ще те слушам — хайде!
Запътиха се към „Светлите ангели“, оставиха конете пред заведението и влязоха вътре. В сравнение с яркото слънце навън в ресторанта бе тъмно, но дори в полумрака вниманието им веднага бе привлечено от групичка хора, които седяха на една от масите. Гъркът бе с гръб към тях, пътят в прическата му като че ли бе прокаран с бял тебешир и линия през лъскавата му черна, къдрава коса. Шон премести погледа си от него върху двамата мъже, седнали от другата страна на масата. Несъмнено бяха евреи, но с това приликата между тях се изчерпваше. По-младият бе слаб, с гладка, мургава кожа, опъната на скулите му, устните му бяха много червени, а очите му, обрамчени с женски мигли, бяха шоколадовокафяви. На стола до него седеше мъж с тяло, сякаш оформено от восък, държан близо до горещ пламък. Раменете му, закръглени почти до безформеност, се смъкваха към крушообразното му туловище. Едва крепяха огромната глава с теме като кубето на Тадж Махал. Прическата му бе в стила на модата от времето на монаха Тък. В очите му обаче — пронизващи жълти очи — в тях нямаше нищо комично.
— Храдски — изсъска Даф и изражението на лицето му се промени.
Усмихна се и се запъти към масата.
— Здрасти, Ники, струва ми се, че имахме среща.
Гъркът бързо се завъртя на стола.
— Господин Чарлиууд, извинявайте, наложи се да се забавя тук.
— Да, както виждам, горите са пълни с разбойници.
Шон забеляза как червенината започна да пропълзява над яката на Храдски, но веднага се скри.
— Продаде ли ги вече? — попита Даф.
Гъркът кимна притеснено.
— Съжалявам, господин Чарлиууд, но господин Храдски ми плати сумата, на която държах без никакво шикалкавене — и то в брой!
Даф плъзна погледа си към отсрещната страна на масата.
— Здравей, Норман. Как е дъщеря ти?
Този път червенината се измъкна от ризата на Храдски и заля цялото му лице. Той отвори устата си, езикът му цъкна два пъти, после я затвори.
Даф се усмихна и погледна към по-младия евреин.
— Макс, кажи какво иска да каже.
Шоколадовите очи се сведоха към масата.
— Дъщерята на господин Храдски е много добре.
— Предполагам, че се е омъжила незабавно, след като напуснах Кимбърли.
— Точно така.
— Мъдър ход, Норман, много по-мъдър, отколкото да караш бикоподобните си телохранители да ме гонят от града. Не беше много любезно от твоя страна.
Всички мълчаха.
— Трябва някога да се съберем и да си поговорим за доброто старо време. До тогава — с-с-с-б-б-бо-г-г-гом!
По обратния път към мината Шон попита:
— Ама той има дъщеря? Ако прилича на него, голям късмет си извадил, като си избягал.
— Не, тя е като чепка налято зряло грозде.
— Не бих му устоял.
— Нито пък аз. Единственото заключение, до което стигнах, е, че Макс му е свършил и тази работа.
— А той какво представлява?
— Придворният шут.
Шон се изсмя и Даф продължи:
— Но не подценявай Храдски. Заекването е единственият му недостатък, а с Макс до себе си, който да говори вместо него, той не се смущава от това. В огромния му череп се крие мозък, бърз и безпощаден като гилотина. Щом сега е тук, на това златно находище ще настъпи раздвижване и ще се наложи да галопираме, за да сме наравно с него.
Шон се замисли за секунда, сетне каза:
— Като спомена за раздвижване, Даф, сега, когато изтървахме концесиите на гърка и няма да е необходимо да си даваме всичките налични пари за него, да помислим дали не е по-добре да поръчаме нова инсталация, за да разработим концесиите, с които разполагаме.