— Г-н Храдски е уверен, че Сън Дансър ще се представи добре — промърмори Макс.
— Тъкмо щях да ви предложа да сключим отделен облог, но тъй като по природа съм справедлив, чувствувам, че ще се възползувам от нечестно предимство.
Около тях се бе събрала малка група, която слушаше напрегнато. Кенди нежно подръпна годеника си за лакътя, опитвайки се да го отведе встрани.
— Смятах, че петстотин гвинеи ще бъдат приемливи за Норман — повдигна рамене Даф. — Но да забравим това.
Храдски направи нервен жест с ръце и Макс го разтълкува с равен глас:
— Г-н Храдски предлага хиляда.
— Необмислено, Норман, изключително необмислено — въздъхна Даф. — Но смятам, че трябва да се съглася.
Отидоха до павилиона с напитки и закуски. Кенди помълча малко и сетне каза:
— Враг, като г-н Храдски е лукс, какъвто дори и вие, двамата богове, не можете да си позволите. Защо не го оставите на мира?
— Това е хоби на Даф — обясни Шон, докато сядаха около една маса. — Келнер, донеси ни бутилка „Пол Роджър“!
Преди да започне голямото надбягване, слязоха до ограждението за коне. Един разпоредител им отвори вратичката и влязоха сред обикалящите в кръга коне. Посрещна ги джудже, облечено в кафява и златиста на цвят коприна. То докосна шапката си, след което застана вдървено, потропвайки с пръсти по камшика си.
— Тази сутрин изглежда добре, господине. — Малкият мъж кимна с глава към Трейд Уинд. По рамото на коня блестеше капчица пот и той хапеше юздата, повдигайки грациозно крака. Жокеят завъртя очите си в престорен ужас.
— Наострил се е, сър, в смисъл, че е нетърпелив, ако ме разбирате.
— Искам да спечелиш, Хари — каза Даф.
— Аз също, сър. Ще направя всичко възможно.
— Ще получиш хиляда гвинеи, ако го направиш.
— Хиляда… — повтори жокеят, изпускайки въздуха от дробовете си.
Даф хвърли поглед към мястото, където стояха Храдски и Макс, говорейки на своя жокей. Очите му срещнаха тези на Храдски, той погледна многозначително към кобилата му с цвят на мед и поклати съчувствено глава.
— Спечели заради мен, Хари — каза той меко.
— Това и ще направя, сър.
Джуджето доведе огромния жребец и Шон подхвърли жокея на седлото.
— Успех!
Хари нагласи шапката си и събра юздите в ръка, намигна на Шон и грозноватото му лице се изкриви в усмивка.
— Няма по-добър успех от хиляда гвинеи, сър, ако разбирате какво искам да кажа.
— Хайде! — Даф хвана ръката на Кенди. — Да заемем места до оградата.
Отидоха до мястото, определено за членове на клуба. Около оградата беше претъпкано с хора, но те почтително им направиха място и никой не ги блъсна.
— Не мога да ви разбера — изсмя се задъхано Кенди. — Сключвате странен облог и след това правите така, че да не получите нищо, ако спечелите.
— Проблемът не е в парите — каза уверено Даф.
— Снощи в „Клабиъс“ той спечели от мен същата сума — обясни Шон. — Ако Трейд Уинд бие кобилата, неговата награда ще бъде да види лицето на Храдски — загубата на хиляда гвинеи ще го нарани като ритник в слабините.
Конете преминаха в тържествен строй покрай тях, вдигайки високо крака до конярите, които ги водеха, след това бяха освободени и се върнаха обратно в лек галоп, танцувайки встрани, отхвърляйки глави и блестейки на слънцето като коприната на гърбовете им. Отминаха завоя на пистата.
Тълпата зашумя възбудено и надвивайки шума, се разнесе гласът на букмейкър.
— Двадесет към едно, с две изключения. Съндан — сър — едно към пет. Трейд Уинд — равни шансове.
Даф оголи зъбите си в усмивка:
— Правилно, кажи им го.
Кенди мачкаше нервно ръкавиците си и погледна към Шон.
— Ей, вие, в трибуната, можете ли да видите какво правят?
— На една линия са, движат се в група, изглежда, ще се откъснат за пръв път — отвърна Шон, без да сваля бинокъла от очите си. — Да, тръгнаха, откъснаха се!
— Кажи ми, кажи ми! — изкомандува Кенди, удряйки по рамото на Шон.
— Хари излиза напред. Виждаш ли кобилата, Даф?
— Видях зелен лъч в групата, да, тя е шеста или седма.
— Кой е до Трейд Уинд?
— Скопецът на Хамилтън. Не се безпокой, няма да изкара до завоя.
Конете преминаха завоя като наниз от тъмни мъниста и сетне се скупчиха на правата.