— Нарекох го Ад, Господи.
И Господ, понеже беше добър и не искаше да обижда никой, му рече:
— Луцифер, понеже си небесно създание, можеш да идваш когато искаш в Рая. И нека бъде твоя воля къде искаш да живееш.
Прочее, измина още една година.
И Господ все тъй се залисваше с това какво става по земята и с делата човешки, та не гледаше какво става нито в Ада, ни в Рая.
И един ден чу Всевишния страшна крамола в Рая, но не му се искаше да ходи и да се бърка, понеже желаеше небесните създания сами да оправят делата си, а човеците по-голяма нужда имаха от Него. Но глъчката се засили и Господ от земята вече я чуваше все по-силна и по-силна да става. И досега никога такава дандания от Рая не се бе задавала.
Тогава възнесе се за миг Господ в небесните селения и тръгна по посока на крамолата. Но още не бързаше, понеже все му се искаше да мисли, че неговите създания сами ще се оправят преди той да дойде.
Тогава пред него се появи архангел Миахил, опечален. И беше Михаил потен и чорлав, и окървавен, сякаш ято полудели гарвани са го драскали.
И викна Господ:
— Какво е станало, Михаиле?
И архангелът му показа меча си на две сломен и горко каза:
— Господи, Луцифер се появи в Рая и пак почна всички наред да предизвиква. И бе донесъл със себе си едно оръжие, което наричаше Родъл. И приличаше неговото оръжие на копие, но с три остриета. И се бихме с Луцифер. Но той заклещи меча ми между остриетата на неговото оръжие и го счупи. Всички в небесата видяха, че ме победи. Както беше предрекъл.
Тогава Господ се ядоса страшно. И заповяда:
— Заведи ме пред Луцифер.
И архангелът го заведе.
А Луцифер се пъчеше като паун пред всички и предизвикваше наред — ангели и архангели, и хараби и серафи. Но никой не искаше да се бие с него, понеже видяха как победи Михаил.
И Господ попита:
— Зашо пак си се бил с Михаил, Луцифер?
А той, малко поизплашен, отвърна:
— Исках да докажа, че аз съм най-силен в небесата, Господи. И сега всички се страхуват от мене и ме почитат. Виж ги само.
И наистина, поне няколкостотин от небесните създания се радваха и викаха името на Луцифер и го привестваха. Но повечето мълчаха и гледаха навъсени.
Тогава Господ още повече се ядоса. И нареди;
— Прогонвам те от Рая, Луцифер, завинаги и во веки веков. И ако някога пак се качиш тука, страшно ще си изпатиш. Огън и жупел ще се сипят върху тебе. Сега се махай и всеки, който иска, нека тръгне с тебе. Но в Рая повече не искам да го виждам.
Прочее, шестотин шейсет и пет създания последваха Луцифер. Но нито един архангел не тръгна след него. И гледайки ги, Отлъчения Ангел, набра смелост и каза:
— Моето ново име е Легион, Господи. Предричам, че пак ще си говорим. Но този път аз ще заповядвам.
И си тръгна Луцифер и заедно с него шестотин шейсет и пет отлъчени ангели. И той ги заведе да живеят в Ада.
А Господ се обърна към архангел Михаил и рече:
— Не се ядосвай, дете мое. Ако Луцифер отново се обърне срещу мен, ще го посипя с огън и жупел от небето. А на теб ще дам нов меч, що нищо не може да го сломи или прекърше. Огнен меч ще бъде.
Тъй измина още една година. И Господ отново забрави за Луцифер и за неговите последователи и все тъй гледаше хората и ги съветваше и напътстваше. А хората се бяха намножили. И някои от тях умираха. И ако бяха живели праведно отиваха в Рая. А ако бяха живели грешно, душите им си оставаха на земята. И бродеха по друмите и по къщите, но малцина ясновидци ги виждаха, и то само понякога.
Тогава Луцифер се полакоми за душите человечески. И му се искаше да могат да живеят в Ада и той да се разпорежда с тях както му е угодно. Но все още имаше страх от Господа, макар и гордостта му да възрасна много, откак победи Михаил.
И възнесе се Луцифер в небесните селения. Сам самичък, дори без най-верните си сподвижници Бафомет, Молох, Дагон, Юзо и Баал.
Прочее намери той Господ и без да се поклони или дори да коленичи каза:
— Господи, виждам, че някои от душите человечески идват при тебе в Рая след смъртта на телата им. Но останалите скитат по земята и нямат стопанин или уредник. Искам да ги взема и в Ада да им раздам възмездие за делата им приживе.
А Всевишния се ядоса и се навъси. Събраха се тогава облаците в небесата и тук-там се чуха гръмотевици. И рече Господ:
— Луцифер, забраних ти да идваш в Рая и да всяваш безпокойство. А сега и мене искаш да заместиш, с душите човешки да се разпореждаш. Дълго време съм мислел, що да сторя с грешниците, но все не ми идва на ум. Нека си бродят по земята и на никой лошо да не правят.
Прочее, прекъсна Луцифер думите Господни:
— Ще взимам душите на грешните в Ада, Господи. И ще ги наказвам както аз реша.