— Ник, трябва да вървя да се приготвя — каза Елза. За пръв път в гласа й почувствувах вина.
— Да те чакам ли?
— Да, разбира се… Точно в десет ще дойда да те взема…
И тя наистина дойде точно в десет с един от блестящите бусове на Научния център, украсен със знака на дежурните служби. Не беше сама, още десетина млади хора седяха по меките фотьойли и ме поглеждаха недружелюбно. Не им обърнах внимание, изглеждаха съвсем невзрачни с оределите си коси и безцветни погледи. И не бях аз виновен, че не можеха да се грижат поне за косите си. Ако искаха да кажат с това, че са далече от земните суети, предани роби на науката, надали щях да им повярвам. Те някак престорено и тържествено мълчеха, но аз усещах, че всъщност ревнуват Елза… Тя ми се стори радостно възбудена и оживена, с голямо удоволствие им разказваше за пантомимата на Мишел, която никой от тях не беше виждал. Не вярвам и да я слушаха, само я гледаха с обожание, което им беше трудно да скрият. Най-сетне бусът кацна сред чудовищните антени на центъра. Но щом останахме сами, настроението на Елза изведнъж помръкна, очите й станаха тъжни.
— Ник, бъди сигурен, че всичко ще свърши добре.
— Никога не съм се съмнявал! — отвърнах аз достатъчно бодро.
— Ами тогава?
— Не, нищо — казах аз. — Не съм глупак, разбирам каква висока чест ти се прави…
Тя се зарадва.
— Ето виждаш!… Сега трябва да се усмихваш…
— Не мога, Елза… Страхувам се, че колкото и да ми са бързи краката, вече никога няма да те настигна…
Тя ме погледна изумено:
— Не бива да говориш така, Ник… Обидно е…
— Елза, кога ще се върнеш обратно?
— Не зная точно, ще го научиш от пресата… Но съм сигурна — с първия междупланетен кораб… Ти ще ме чакаш ли?
— Аз ще те чакам, но ти няма да ме видиш… На посрещането ще присъствува навярно целият град…
— Ще те видя, Ник, бъди сигурен! — каза тя.
После се повдигна на пръсти и ме целуна по устните. Това беше толкова неочаквано, че даже не успях да я прегърна.
— Довиждане, Ник…
След час аз вече стоях в бункера и заедно с още десетина души със свито сърце очаквах излитането. Стартовата площадка бе заградена от четири кули с доста причудливи форми. Това бяха четирите най-добри кваркови генератори на света — истинско чудо на техниката. Между тях върху ниска метална платформа бе положена капсулата — идеална сребриста сфера с иридиеви отблясъци. Не ми се виждаше по-висока от човешки ръст, просто изтръпвах, като си представих Елза свита в нея като червейче. Между тия, които бяха около мен, веднага разпознах няколко младежи от буса. Именно техните лица ми се видяха най-сериозни и загрижени, в погледа им се усещаше тревога. Изведнъж съжалих за пренебрежителните мисли, които ми бяха минали през главата, докато летяхме насам. Всъщност те я обичаха и се плашеха за нея. Като че ли за пръв път истински се изплаших и аз. В дванайсет без една минута в репродуктора се чу тих звън, после отсечено и ясно заговори спокоен мъжки глас:
— Бъдете готови!
— Готова съм! — отвърна ясният глас на Елза.
— Готов съм! — отвърна мъжки глас, в който личеше вълнение.
— „ЕР-8“, включвайте…
— Включвам! — каза мъжът.
Над четирите енергетични кули блеснаха синкави мълнии и мигом угаснаха. Елза ми беше казала, че около капсулата ще се образува гигантско силово поле, което човешката мисъл не може да си представи. В миг капсулата сякаш изчезна, просто се изпари пред очите ни. След това отново се появи, все така блестяща и чиста, но вече на цял метър над площадката. Докато я наблюдавахме със затаен дъх, сферата бавно се издигна и застана неподвижна на нивото на генераторите.
— „Сигма-Ю“ — чувате ли ме?
— Чувам ви — каза ясният глас на Елза.
— Отклонение от индикациите?
— Никакви! — отвърна Елза.
— Включете…
— Включвам! — каза Елза.
Това бяха последните й думи. В следния миг сферата блесна като слънце, което ни ослепи. И вече не видях, по-скоро усетих гигантската унищожителна експлозия.
5
Когато дойдох в съзнание, първото нещо, което видях над себе си, беше загриженото лице на Лоу. Но много по-късно съзнах, че това е именно Лоу, в тоя миг виждах просто едно обикновено човешко лице.