Вера Борисова
Когато спираш да бъдеш майка
Сутрешните лъчи на слънцето все по-настоятелно се провираха през завесите в спалнята. Катя се беше молила този момент никога да не дойде, но утрото настъпи, много преди тя да стане готова да го посрещне. В съседната стая на нейния мрачен, неугледен апартамент спеше малката й дъщеричка — Поли. Милата Поли, която дори не подозираше каква драма тормози майка й.
Катя се изправи без желание и тръгна към кухнята със замислено изражение. Може би за детето така щеше да бъде най-добре. Защо да расте в скромния дом на майка си, когато можеше да бъде при успелия си баща.
Да, баща й.
Катя беше срещнала Мартин като студентка и се беше влюбила мигновено. През цялото време на техния брак беше подкрепяла и помагала на съпруга си за кариерата му в банката. Благодарение на нейната всеотдайност и загриженост, Мартин бе успял да се издигне в службата си и да стигне до шеф на една от най-големите банки в страната. Търпеливо бе чакала да настъпи подходящия момент, за да си родят дете. Беше необходим „подходящ“ момент, защото за Мартин всичко трябваше да е планирано. След седем години брак, след толкова много трудности преживени заедно, той поиска развод. Катя обаче не я болеше толкова от това. Не беше ядосана и заради двайсет годишната му приятелка, която веднага след развода им стана негова годеница. Катя страдаше, защото сега Мартин й взе детето.
Младите понякога са склонни да мечтаят и така се раждат илюзиите за безоблачно съжителство с любовта на живота. Катя беше встъпила в този брак с подобни илюзии. Като всяко младо момиче и тя мечтаеше за рицаря в бляскави доспехи, а Мартин изглеждаше точно като такъв. С годините отношенията охладняха, но тя не беше преставала да вярва в своя рицар. Когато на бял свят се появи и дъщеричката им Полина, сякаш беше получила всичко, за което мечтаеше. Работеше в градския музей, но по-голямата част от деня прекарваше с детето си и в кухнята. Домакинството не беше любимото й занятие, но искаше, когато Мартин се прибере, всичко да е както трябва. Беше сменяла пелени, тичала към и от детските градини, беше дала най-хубавите години от живота си на една мечта — да има здраво семейство. И изведнъж всичко рухна! Не вярваше, че могат да й вземат детето, но се оказа, че майчинското у нея не е достатъчно. Трябваше да изкарва повече пари, а тя нямаше възможност за това, тъй като бе загърбила професионалния си живот. Нали Поли имаше нужда от майка! Сега щяха да й вземат и нея.
Катя си наля чаша кафе и седна на масата. Подпря лакти и разтри подутите си от безсъние и плач очи. Главата й не побираше случилото се. Тя отново се замисли за безумния процес, повдигнат от бившия й съпруг. Не си нае адвокат. Не смяташе, че й е необходим. Сега донякъде се обвиняваше, че не го е сторила. Беше длъжна да направи всичко, за да задържи петгодишната си дъщеричка. Но тогава не вярваше, че могат да й я отнемат. Все пак тя беше майката, човекът, който се беше грижил за нея толкова време! Защо вече да не може да го прави? Гледаше седналия на другата скамейка мъж и се опитваше да си припомни какво точно в него бе обикнала. Мислеше си как нещата се промениха до толкова, че да се стигне до съд. Кой би повярвал, че мъжът, на когото се бе посветила изцяло, ще я съсипе за толкова кратко време, без дори да се замисли над болката, която й причинява. Мартин обърна поглед към нея за кратко, но в него нямаше нищо от човека, за когото се беше омъжила. Гледаше я като непозната, със същото хладно и пренебрежително отношение, с което в началото обслужваше клиентите си в банката. Сърцето й се сви от мъка, защото тя най-после бе осъзнала страшната истина, Мартин воюваше срещу нея. Това беше битка и той трябваше да я спечели, дори ако се водеше срещу човека, споделил седем години от живота му.
Катя се увери, че това е истина, чак когато адвокатът му спомена в съда за една дребна случка от младостта им. На един купон беше пушила трева. Случи се само веднъж, заради компанията, защото все още беше млада, защото истинската жена все още не беше загинала в нея и страшно й се живееше. Мартин също пушеше тогава, но тя не го спомена. На кого бе необходим целия този цирк? Вероятно би могла да му прости за всичко, но когато използва това в съда срещу нея, Катя коренно се преобрази. Потърси адвокат и макар да нямаше особено много средства си обеща, че ще направи всичко по силите си, за да спечели делото…
Но изгуби.
Попечителството над Поли беше присъдено на Мартин, а тя получи право да я вижда всеки уикенд. Само това, да я вижда, когато тя я беше отгледала! Сега онова двайсетгодишно момиченце щеше да приспива нейното дете. Що за правосъдие беше това?