Това движение, засега е все още младо и не ръководено от никого, но аз мисля, че с времето в него ще дойдат грамотни политици, способни да сформират съответното отношение към новото движение на ниво държавна политика. Засега функциите на «Сътворение» изпълнява секретариата на Владимировския фонд за култура и поддръжка на творчеството.
Регионалните инициативни групи по организацията на новите селища ще могат да постигнат повече успехи ако получат подкрепата на местната администрация. Това е възможно в случай, че администрацията види големите плюсове за района. И трябва те веднага да й се покажат. А такива има и те са значителни. Опитайте да организирате обсъждане на проекта в местната преса, нека специалистите — еколози, икономисти, социолози — да изкажат своите мнения по повод влиянието на дадения проект върху конкретния район.
За да мога от своя страна някак да помогна за отдаването на земя за уреждане на собствени родови имения, аз реших да напиша и да публикувам в тази книга открито писмо до Президента на Русия.
До Президента на Руската федерация
Владимир Владимирович Путин
От гражданина на Руската федерация
Владимир Николаевич Мегре
Уважаеми Владимир Владимирович! Навярно именно на нашето поколение много му е провървяло. На нас ни се предоставя реална възможност да започнем изграждането на благополучна процъфтяваща държава, надеждно защитена от външен агресор, от вътрешни конфликти и престъпност. Държава, в която ще живеят в охолство щастливи семейства. Нашето поколение не само може да започне изграждането на прекрасна страна, но и само да успее да поживее в нея, ако власт имащите на законодателно ниво покажат добра воля и отдадат на всяко желаещо семейство един хектар земя за уреждане върху нея на родово имение. Достатъчно простото действие ще предизвика творчески порив у мнозинството от хората от различни слоеве на обществото към съзидание, към творчество.
Земята трябва да отдава безплатно, за пожизнено ползване, с право да се предава по наследство. Продукцията, произведена в родовите имения, не трябва да облага с никакви данъци.
Съгласете се, Владимир Владимирович, не нормална и не логична ситуация се е получила сега у нас: всеки руснак сякаш си има Родина, а къде лично неговото късче Родина, никой не може да покаже. Ако всяко семейство го получи и го превърне в цветущ райски кът, то и голямата Родина ще стане прекрасна.
Днешните планове за развитие на страната не вдъхновяват народа за съзидание, тъй като не ясно, накъде, към какво бъдеще те ще доведат. Изграждането на демократична, икономически развита държава по западен образец, се отхвърля от по-голямата част от населението може би, дори интуитивно. И, мисля, че не напразно се отхвърля. Ако се замислим добре, то защо ни е на нас, на всеки и на всички заедно да хабим усилия за това, в края на краищата да изградим държава, в която ще процъфтяват наркоманията, проституцията и бандитизмът? А нали всичко това го има на Запад.
По-рано смятахме, че в така наречените, високо развити страни има изобилие на хранителни продукти, но сега става ясно, че това изобилие е постигнато за сметка на използването на всевъзможни химически добавки в почвата, а също и за сметка на генното инженерство. Ние видяхме, че вносните хранителни продукти отстъпват по вкусови качества пред нашите. И в Германия с удоволствие купуват картофите, внесени от Русия.
В редица страни правителствата, загрижени за това положение с продуктите, вече са издали постановления за тяхната специална маркировка. Употребата на хранителни продукти, получени в резултат на генно инженерство, предизвиква все повече опасения и у учените. Америка и Германия се оказаха на първите места по количество на раковите заболявания на човек от населението. Нужно ли ни е да вървим по този път? Мисля, че такъв път малко хора ще вдъхнови. Но ние сме примирили с това, че се пропагандират вносните стоки и западния начин на живот. Примирили сме се с това, че се появяват нови и нови болести, с това, че вода може да се пие само от бутилките, купени от магазина, с това, че населението на Русия намалява ежегодно със седемстотин и петдесет хиляди човека. Всичко е както у тях. И във високо развитите страни намалява раждаемостта. Ние по много неща се стремим да приличаме на тях. Но на мен не веднъж ми се е случвало да чувам от хора, живеещи в тези страни за техните надежди. Надежда за това, че Русия се намира в период на търсене и непременно е длъжна да намери своя път на развитие и да покаже на целия свят по щастлив начин на живот.