Ще бъда благодарен и на тези читатели, които разбират хитро скроените държавни механизми, и ще могат на по-професионален език да обяснят на отговорните държавни мъже ефективността на проекта на Анастасия. Може би тази книга ще попадане и в структурите на властта, способни да решат подобни задачи, затова аз още веднъж се обръщам към тях със заявление от името на всички желаещи. Не зная колко са желаещите, но съм убеден че те ще бъдат милиони, и от тяхно име се обръщам с молба.
Да се реши земеделския въпрос на законодателно ниво и безплатно да се отпусне на всяко желаещо семейство от нашата държава по един хектар земя. Да се даде възможност на всяко желаещо семейство да си изгради свое родово имение, да го облагороди и с любов да се грижи за своето късче Родина, тогава и голямата Родина ще бъде красива и щастлива, та нали тя се състои от малки късчета.
Въпрос: в много райони на нашата страна има сложна екологична обстановка. Може да се каже, че към днешния ден тя е катастрофална. Не е ли по-добре първо да се направят усилия за подобряване на екологическата ситуация като цяло, както с това се занимават множество екологически организации, а после вече да се занимаваме с индивидуалните имения?
Отговор: Вие сами казвате, че от екологическата ситуация са загрижени много организации, но тя се влошава. Но означава ли това, че едната загриженост тук не е достатъчна, щом тя се влошава и даже става катастрофална? Хайде да си представим прекрасна градина и дървета, растящи дори само в едно имение. Само едно райско кътче. С размер един хектар. Това разбира се е недостатъчно за глобално изменение на екологията на страната и на планетата. Но тогава хайде да си представим милион такива кътчета и ще видим цялата земя като цъфтяща райска градина. А да започне всеки трябва сам, като устрои своето ъгълче. Може би тогава ще можем да преминем от всеобща загриженост към всеобщи конкретни действия.
Въпрос: Вие смятате, че безработно семейство ще може да стане богато с помощта на един хектар собствена земя. Ако смятате така, то защо тогава бездейства днешното село? В селата хората имат земя, но гладуват.
Отговор: Нека заедно помислим върху този феномен, но предварително добавям към поставения още няколко въпроса.
Защо милиони хора говорят, че 4–5 стотин квадрата земя дадени им като дачен участък, съществено ги подпомагат в материален план, съществено са подобрили рационалното им хранене, а хората в селата, имащи по 15-25-стотици квадратни метра казват: «Ние гладуваме, мизеруваме»?
Защо? Не зависи ли нашето благосъстояние и от нивото на осъзнатост? Мнозинството от селското население счита, че да се живее добре може само в градовете, и младежта напуска селата. Мисля, че виновна за това явление е и доскорошната ни пропаганда. Нека си спомним възторжените статии в пресата през петдесетте, шестдесетте години: кои са героите? Миньори, дървосекачи, шлосери, летци, моряци…
Даже на картините с градски пейзажи художниците рисуваха димящите комини на индустриалните гиганти. Снизходително се споменава и колхозника, но като отрицателен показват човека, занимаващ се повече със земята на своя участък. Даже са правени опити да се построят в селска местност блокове от типа на градските, като с това са лишавали хората от личните им дворове, заставяли са ги да работят само на така наречената обществена земя. Всичко е както в индийският Ауровил — можеш да живееш и работиш на земята, но все едно, земята твоя няма да бъде — именно това води до плачевни резултати.
За всеобщата бедност в съвременното село, както и на мнозинството от населението, се говори непрекъснато и от политиците, и от средствата за масова информация. Говори се толкова много, че се извършва някакво мащабно внушение — селският жител може да бъде само беден. Почти не се дават примери за това, че благосъстоянието в много неща зависи и от теб самия. На някого е изгодно да тълкува ситуацията по следния начин: «Не се надявай на себе си, само аз ще те направя щастлив.» Така говорят лидерите на множество духовни обединения, множество политици, събирайки за себе си електорат. Който иска да бъде беден и посредствен-да им вярва. Аз искам да говоря за това: не как да станем бедни, а как да станем богати. На въпроса можем ли да живеем без грижи, имайки свое парче земя, аз отговарям — може! И пример конкретен ще приведа.
През 1999 г. един мой познат московски предприемач, прочел «Анастасия», ме покани на гости. Заинтригува ме като каза, че ще сложи маса, почти такава, каквато направи Анастасия в тайгата. Когато отидох при него, масата беше още празна.Ние седяхме, разговаряхме, и Андрей-така се наричаше предприемача — поглеждаше часовника си, извинявайки се, че някой още се бавел.