Скоро дойде шофьорът му с две големи кошници. На масата се появиха домати, краставици, хляб и много други неща. Стаята се напълни в привлекателни аромати,а жените за няколко минути наредиха прекрасна маса. Не пепси-кола пихме, а великолепен, ароматен руски квас. Не френски коняк пихме, а домашно вино, овкусено с някакви треви. Доматите и краставиците не бяха така прекрасни както в тайгата, но бяха много по-вкусни от тези, които се продават в супермаркетите и дори на колхозните пазари. «Откъде имаш всичко това?» — недоумяващо питах аз и узнах от него следното:
Веднъж като се връщали в Москва от Резан, шофьорът на Андрей спрял джипа до неголям крайпътен пазар. Купили литров буркан солени краставички и буркан домати. Спрели край малко кафене и решили да обядват. Отворили купените буркани и ги опитали. След обеда Андрей казал на шофьора си да обърне и да кара в обратната на Москва посока, към крайпътния пазар. Той изкупил от възрастната жена, всичко, което имала, и й предложил да я закара до тях с джипа. Жената живеела сама в много стара къщичка с малка оградка. Имота й се намирал в малко селце на петнадесет километра от пътя. Предприемчивият ум на Андрей бързо сработил, и по-нататък станало така…
Андрей купил къща в селото, в края на гората, с два декара земя, на 120 км от Москва в екологично чиста зона. Регистрирал къщата на името на тази жена, сложил пред нея документите и договор, според който той се задължавал да й плаща ежемесечно по 300 щатски долара, а жената на свой ред, трябвало да дава отгледаната в градината продукция на неговото семейство, с изключение на тази, с която сама ще се храни. Жената се наричала Надежда Ивановна, и била на 62 г. И нито много разбирала, нито много вярвала на хартийки. Тогава Андрей я завел в селската община и помолил председателя да й прочете и да й обясни законността на документа. Председателят се запознал с книжата и казал на жената: «А какво губиш Ивановна, твоята развалина никой няма да ти вземе. Ако не ти хареса, винаги можеш да се върнеш.» Надежда Ивановна, в края на краищата се съгласила.
Сега тя вече трета година живее в хубава къща. Андрей наел работници, които направили отопление и автономно котелно, изкопали и оборудвали мазе. Оградили стопанството с ограда, купили всякакъв необходим инвентар, купили коза, кокошки и много други неща необходими за стопанството.
При Надежда Ивановна дошла да живее нейната дъщеря с малката внучка. Андрей, след като прочел това, което казваше Анастасия за отглеждането на зеленчуци, отглежда разсада сам, но семена взема само от Надежда Ивановна. Бащата на Андрей, бивш директор на ресторант, а сега пенсионер,през лятото откарва разсада и с удоволствие помага на жените в стопанството. Надежда Ивановна, заедно с дъщеря си получили жилище и работа. Семейството на Андрей — той, жена му и двете деца — си осигурили за цяло лято пресни, действително екологично чисти зеленчуци, плодове, а през зимата — великолепни туршии, и за цяла година, при необходимост — лечебни треви.
Някой може да реши че приведеният от мен пример е изключение. Нищо подобно! Още преди десет години, докато още бях Президент на Междурегионалната асоциация на предприемачите от Сибир, много предприемачи членуващи в нея се стараеха да организират по подобен начин помощни стопанства, кой за фирмата си, кой само за семейството си. Сега можете да прочетете във вестниците обяви, в които се предлагат подобни услуги. Но има едно «но» — много е трудно да се намери човек, способен да работи, а по-точно умеещ да прави това, което прави Надежда Ивановна. А щом е трудно да се намери, тогава нека си спомним сами как трябва да се отнасяме към земята. Хайде да обменяме опит как да станем богати и щастливи на своята земя, а не как да бъдем бедни.
Въпрос:Владимир Николаевич, аз съм предприемач, на мен също ми е известно, че много състоятелни хора ползват услугите на селски жители, способни грамотно да отглеждат и запазват селскостопанската продукция, която действително превъзхожда по вкусови качества произведената в големите стопанства. Но при масово производство, търсенето ще намалее, и от какво тогава ще съществува семейството, имащо доход само от своя хектар земя, ако отгледаните домати и краставици се окажат ненужни никому?
Отговор: На земята растат не само домати и краставици, но и много друго. Обаче ако дори половината от руските семейства да се сдобие със свои имения, те не ще могат да удовлетворят в близките двадесет-тридесет години търсенето на тяхната продукция, тъй като тя ще е нужна не само на русите, но и на много, особено богатите чужди страни. Работата е там, че селскостопанските производители от повечето страни така са се увлекли от селекциите, химическата обработка на растенията, че направо са унищожили техния първоначален вид, имам предвид не външния им вид, а цялата пълнота на съдържащото се в тях. И ако говорим за краставиците и доматите, то от този пример всеки може да се убеди самостоятелно в следното. Влезте в среден или по-добре в голям супермаркет, те сега не са рядкост в големите градове. На полиците ще видите много красиви вносни домати и краставици. Цената им започва от 30 рубли за килограм. Те са еднакви по големина, красиви, даже понякога заедно със зелено клонче се продават. Но нямат аромат и са безвкусни. Това са мутанти. Това е илюзия, макет, външно напомнящ на това, което трябва да бъде. С такива мутанти се храни днес по-голямата част от света. Това не е мое откритие, от това са обезпокоени хората от много страни на Запада, които ние смятаме за високо развити.