Например в Германия има решение: да се указва на етикетите в магазините, че зеленчуците са произведени с използването на определени добавки, — и тези хора, които са по-състоятелни избягват да ги купуват. Продукцията, отгледана в екологично чисти райони с използване на ограничено количество химически торове, струва на запад значително по-скъпо. Само че съществуващата на запад фермерска система за обезпечаване на селското стопанство не позволява да се отглежда напълно екологично чиста продукция. Западният фермер е принуден да използва и труда на наемни работници, и всевъзможна техника, и химически торове, и химикали, унищожаващи плевелите.
Той се стреми да получи по-голяма печалба. Да предположим, че някой от западните фермери, а такива вече има, поиска да отгледа екологично чиста продукция, че и по начина който казваше Анастасия. Ако си спомняте, тя говореше за това, че не бива да се унищожават всички плевели, тъй като имат своя функция. Но да предположим все пак, че някой фермер поиска поне за семейството си и познатите да отгледа такава продукция. Пред него ще застане трудно решим проблем — семената. Селекцията е свършила своята работа — първоначални видове не са останали на Запад. И в Русия са много малко. Особено след като разрешиха продажби от вносния семенен фонд. Ако се използват семената от собствения участък, зеленчуците постепенно ще се стремят да възстановят своите първоначални свойства, да вземат от земята всичко, необходимо за човека, но за пълното им възстановяване ще са нужни десетилетия. В Русия, благодарение може би тъкмо на бедността и на множеството помощни стопанства, много хора използват своите семена, и в това е тяхното преимущество и скоро то ще се върне стократно и в материалния план.
Ние говорим за семената. За необходимостта да се отглежда селскостопанска продукция в екологично чистите зони, без използване на химически торове — всичко това е правилно, за това се говори в различни страни на света, но само се говори: достатъчни количества вкусна и здрава продукция не достига, и на първо място във високо развитите страни. Но и това не е всичко. Преработката! Консервирането!
При всички усилия на нашия технократски свят, технически високооборудваните комбинати не могат да произведат такива солени домати, краставици, зеле, които да превъзхождат по вкусови качества онези, които правят много руски баби. В какво е тайната? Покрай множеството премъдрости, малцина знаят, че трябва да минат не повече от петнадесет минути от момента на откъсването на домата или краставицата от лехата, където растат, до тяхното консервиране. Колкото по-малък е този период, толкова по-добре. Тогава се съхранява чудесният аромат, ефирите, аурата. Същото е и с подправките.
Огромно значение има водата. Е, какво хубаво бихме могли да получим, като използваме хлорирана мъртва вода? Ние я варим, обработваме бурканите с пара, но има и хора, които вземат изворна вода, добавят в нея, освен другото и червени боровинки и… Искате ли да опитате? Вземете изворна вода, сложете в нея една трета червени боровинки, и ще пиете с удоволствие тази вода, дори след година.
Решително се отличават към по-добро приготвените ръчно от много руснаци консервирани за зимата зеленчуци и плодове. За това, че те превъзхождат по вкусови качества продукцията дори на най-известните в света фирми, всеки от вас може да убеди сам, като сравни едното с другото. Сега нека си представим, че живеещо в своето имение семейство е «затворило» в хиляди литрови буркани домати и краставици. Получила се е първокласна, превъзхождаща по много параметри продукция. Продукция, на която по вкусови качества и екологическа чистота няма равна в света. Продукция, което ще поискат да имат на масата си много хора от различни страни на света, и милиардерът от Америка, и почиващите в курортите на Кипър туристи. И на етикетите върху бурканите ще бъде обозначено: «От имението на Иванов», «От имението на Петров», «От имението на Сидоров».