От момента на падането на така наречената желязна завеса, в нашата страна нахлуха пълчища от всевъзможни уж духовни проповедници, че доморасли се появиха не малко.
И всички се опитват да ни казват какво иска от нас Отецът. Едни говорят как трябва да ядем, други ни учат с какви думи е по-добре да се обръщаме към Бог, трети, например кришнаитите, твърдят, че трябва да скачаме и да произнасяме мантри от сутрин до вечер. А за мен това са просто бълнувания. Убеден съм, че по-голяма болка за Бог не може да се измисли, от тези кълчения, подскоци и вой. Всеки любящ родител се стреми към това, неговият син или дъщеря да продължат бащиното дело, да вземат участие в съвместно с него сътворение. Преките творения на Бог са около нас. И какво може да бъде по-висша проява на любов към Бога, от грижливото отношение към него, от уреждането на собствения живот, собствения бит и бита на децата ни с помощта на тези Божествени творения?
Нито страната като цяло, нито всеки един от нас поотделно не сме станали по-щастливи от всевъзможните кълчения и медитации. Не сме станали по-щастливи затова, че именно те ни отдалечават от истината, от Бога. Отдалечават ни усилено, неуморно, подхвърляйки все нови и нови варианти на кълченията уж за истина. Ученията идват и си отиват. Някои от тях съществуват столетия, после предизвикват само смях, други се появяват за по няколко години и изчезват безследно, като дим. Само боклук, мръсотия и разбити човешки съдби след тях ни се налага да съзерцаваме.
На въпроса: защо сме принудени да слушаме постоянно разни слова за Бога от всевъзможни проповедници, защо не ни говори Бог със свои слова? — Анастасия отговори: «Слова? Толкова много думи със смисъл различен има у земните народи. Толкова много различни езици и наречия. И има един език на Божествените възвания. И той е изтъкан от шумолене на листа, от песните на птици и вълни. Езикът Божи има цвят и аромат. С този език на всеки на молбата Бог дава отговор.»
Бог говори с нас във всеки миг, но дали не от своя духовен мързел ние не го чуваме? Ето сега ще изпея мантра, ще поскачам, и ще се посипе от небето манна небесна, и ще ме ощастливи, и ще ме направи над всички други избраник. Раз — и готово! А тук трябва с години да устройваш своя рай, да чакаш докато порастат дърветата, раждащи плод, да пораснат цветята… Но, като не правим това, ние не само отхвърляме Бог, но и го оскърбяваме. Унижаваме го със своето глаголстване и кълчене.
Може да не се слуша Анастасия и още по-малко мен. Но, в края на краищата, влезте в пролетна градина или гора, и мълчаливо се заслушайте в сърцето си. Сърцата на мнозина непременно ще чуят гласът на Отеца, който по думите на Анастасия на въпроса: «Какво може да направи Той, Бог, когато на земята преобладава енергията на разрушението, когато на себе си в угода тълкувайки Го, хората замислят да подчинят на себе си другите?» — е отговорил: «Ще се издигна със зората на настъпващ ден. И слънчевият лъч творенията всички на земята без изключение погалвайки, ще помогне на дъщерите мои и на синовете да разберат, че всеки може сам с Душата своя, да разговаря с моята Душа.» Той е вярвал и вярва в нас, твърдейки: «Многообразието на причините към улица задънена повеждащи, към никъде, главно препятствие ще има — преграда то ще бъде на всичко, що лъжа донася. Стремеж към осъзнаване на истината има у моите дъщери и синове. Лъжата свои рамки има винаги, но безгранична истината е — и като осъзнатост само тя в Душата на моите синове и дъщери ще съществува.»
И нека всеки да не щади труда си да извади от своята Душа осъзнатостта си на син Божи, а не на роба или малоумния, подскачащ под звънчета биоробот.
Колко още може да се иска от Отеца: дай, поднеси, освободи? Не е ли време самите ние нещо да направим за своя Отец? И какво би могло да бъде приятно Нему, да му донесе радост? Анастасия, отговаряйки на подобен въпрос, каза нещо простичко, с което може да се проверят множеството духовни обединения и направления. Тя каза: «Когато се разтревожи твоята Душа от твърдения излизащи от устни нечии и уж от името на Отца, ти обърни внимание на това, как сам проповедникът живее, след туй си представи какъв светът ще бъде, ако всички почнат като него да живеят?» С помощта на този прост тест могат много неща да се проверят. Аз се опитах да си представя, какво ще стане с човечеството, ако всички хора до един започнат от сутрин до вечер да пеят мантри, както правят кришнаитите, и се получи направо края на света. Сега си представете, че всеки човек на земята отгледа своя градина, тогава разбира се, в цъфтяща райска градина ще се превърне и цялата земя.