Аз съм предприемач, дори и засега да съм бивш, но все пак съм предприемач, и на мен разбира се ми е по-близко конкретното, и може би заради това смятам: за духовен може да бъде смятан човек, способен да предприема действия, угодни на земята, на неговото семейство, на неговите родители, а значи и на Бог. Ако наричащият себе си духовен не може да направи щастлив сам себе си, своята любима, своето семейство, своите деца, то това е лъжедуховност.
Въпрос: Анастасия говори за качествено новото възпитание на децата, за новото училище. Дали то е възможно само в обрисуваното от нея селище или и в големите съвременни градове също? Какво казва за това Щетинин? Още в първата книга са приведени думите на Анастасия за това, че за нея възпитанието на децата е главното и винаги се стреми да говори за възпитанието, но вие постоянно заобикаляте този въпрос, той почти не се разглежда във вашите книги, защо?
Отговор: Михаил Петрович Щетинин е организирал своето училище-интернат в гората. Щом започне изграждането на първото ново селище, състоящо се от родови имения, ще трябва да помолим Михаил Петрович да разработи специална програма за бъдещото училище. И аз ще го моля, ако не сам да преподава в него, то да насочи своите най-добри ученици, да подбере съответните учители измежду днес работещите.
Организирането на подобно училище в днешните градове смятам за невъзможно. Нека сами, без Анастасия си спомним нашите училищни години. В училище говорят едно. На улицата — друго, в семейството — трето. Докато осмислиш къде е истината, докато се опитваш да получиш цялостна представа за света, гледаш — половина живот — отминал. Мисля, че трябва да се постараем да започнем да се учим самите ние да живеем нормално, преди да възпитаваме за това децата си. А устроилите за себе си достойно човешко съществуване ще се грижат за децата заедно с училището, действайки единно, допълвайки се един друг.
Анастасия действително често говори за възпитанието на детето, но това която тя казва, не прилича на някоя разделена по дни,часове и минути система. Често нейните изказвания изобщо не са много ясни. Например тя казва, че възпитанието на детето трябва да започне с възпитание на самия себе си, с устройването на собственото щастливо битие, със собствените опити да се докоснем до мислите на Бог. Един от главните елементи на възпитанието според нея е точно прекрасното родово имение.
Житейска философия
На гости у този човек бях три пъти. Той живее в престижен вилен район в Подмосковието. Неговите двама синове, заемащи доста високи постове в държавните структури, са построили за своя престарял баща голяма двуетажна къща, наели са домашна помощница да се грижи за къщата и за бащата. Навестяват баща си в най-добрия случай за рождения му ден.
Той се казва Николай Фьодорович, вече е на осемдесет години. Краката му са болни, и затова повечето време прекарва в своето вносно кресло-количка. Половината от първия етаж, обзаведен в най-добър европейски стил е заета от неговата библиотека с голямо количество книги на различни езици. Книги, основно на философски теми, скъпи издания. Николай Фьодорович, до излизането си в пенсия е преподавал философия в престижен Московски университет, имал е високи научни степени. Когато остарял, се заселил във вилата и почти цялото си време прекарвал в своята библиотека като четял и размишлявал.
Запознах се с него благодарение на настойчивостта на неговата домашна помощница — Галина, която дойде на една от моите читателски конференции. Сега съм й благодарен за това запознанство.
Николай Фьодорович беше прочел книжките за Анастасия и с него беше интересно да се разговаря. Независимо от научните си степени, този стар човек можеше с прост и разбираем език да обясни не винаги ясното в изказванията на Анастасия или да открие в тях нови измерения.
След излизането на третата книжка «Пространството на любовта», секретариатът на Фонда ми предаде няколко писма, в които различни ръководители на някакви духовни обединения в много агресивна форма се изказваха по адрес на Анастасия. Наричаха я глупачка, негодница, а един от тях беше написал дълго писмо пълно с нецензурни думи.
Не можех да разбера: защо Анастасия изведнъж започна да предизвиква направо агресия у някои ръководители на духовни обединения — и препратих няколко такива писма до Николай Фьодорович, за да ми каже мнението си. След два месеца, след като ме откри в хотела, се появи неговата домашна помощница Галина и развълнувано и настоятелно започна да ме моли, незабавно да отида при Николай Фьодорович, да поговоря с него, защото започнала да се безпокои за здравето му. Трудно беше да се устои пред натиска на Галина.