— Знаете ли Владимир, какви прекрасни времена идват за земята? Не да умра, а да живея на такава земя ми се иска. Прочетох кореспонденцията с ругатните по адрес на Анастасия. Благодаря Ви, че ми я изпратихте. Много неща разбрах благодарение на това. Отшелницата от тайгата Анастасия наричаха вещица, магьосница, а тя е най-великият воин. Да, да, представете си, Анастасия е най-великият воин на светлите сили. На потомците ни предстои да осъзнаят значимостта и величието й. Човешкото съзнание, разумът и чувствата в дошлите до нас предания, митове и легенди, не са успели дори да си представят величието на този воин. Вие само не се учудвайте, Владимир, моля ви, не заставайте нащрек както обикновено спрямо Анастасия. Тя е и човек, и жена с цялото, абсолютно цялото човешко естество, с всички женски слабости и достойнства, майчинско предназначение, но едновременно с това тя е и велик воин. Сега! Ще се опитам да се изясня не така хаотично. Цялата работа се заключава във философската концепция. Виждате ли, Владимир, много книги има в моите шкафове. Това са философските трудове на мислители от различни времена и от различни части на света.
Николай Фьодорович показваше с ръка различните книжни рафтове и изброяваше:
— Това са античните риторици, говорещи за живото одушевено тяло на космоса. До тях е това, което е написано за Сократ, самият той не е писал нищо. Ето отдясно — са Лукреций, Плутарх, Марк Аврелий. Малко по-долу на лавиците са петте поеми на Низами Ганджеви. По-нататък — Арани, Декрат, Франклин, Кант, Лаплас, Хегел, Стендал. Всички са се опивали да разберат същността на нещата, да се докоснат до законите на Вселената. За тях Дюран е казал: «Историята на философията е по същество описание на усилията на велики хора да предотвратят социалната дезинтеграция по пътя на осъзнаването на естествените морални санкции, заменящи свръхестествените санкции, които те сами са разрушили.»
Великите мислители, всеки по свой път, са се опитвали да се доближат до понятието за Абсолюта. От техните философски концепции са възниквали и умирали философски течения, подобни на религии. В крайна сметка в нашия живот като преобладаваща концепция се е появила, накратко казано, концепцията за подчинение на някакъв висш разум. Не е важно къде се намира той, в безкрайни вселенски простори или е локализиран в същността на отделната човешка душа. Важно е друго, важно е преобладаването над всички концепции, на тази за подчинението и преклонението. После идват и частностите — подчинението пред учителя, наставника, ритуала. Има ги на тези рафтове и предсказанията на Нострадамус. Всички заедно, те формират философската концепция — човекът е тленен, човекът е порочен и нищожен, той трябва да учи много. Тази концепция именно човърка и унищожава човешката душа. Привърженикът на такава концепция не може да бъде щастлив. Нито един човек на земята не може да бъде щастлив при преобладаването на подобна концепция в човешкото съзнание.
Тя влияе и на философите, и на човека, не докосвал никога философски трудове. Тя влияе на току що роденото дете и на стареца. Тя влияе и на невиделият още светлина зародиш в майчината утроба. Много привърженици на тази концепция живеят днес. Имало ги е в различни времена, и днес техните последователи внушават на човешкото общество тленността и нищожността на човешката същност. Но не! Идват други времена! Като проблясък за мен бяха думите от Бога, които предава Анастасия. Вие сте ги записали Владимир, аз ги помня. Когато Адам попитал Бог:
«Къде е краят на Вселената? Какво ще правя аз, когато го достигна? Когато със себе си запълня всичко и помисленото сътворя?»
И Бог отговорил на своя син, отговорил е на всички нас:
«Мой сине, Вселената сама по себе си е мисъл, от мисълта родила се мечта, частично видима в материята тя е. Когато ти до края приближиш на всичко, начало ново и продължението му, ще ти открие мисълта. От нищото рождение ново и прекрасно ще възникне, Теб, твоите стремления, Душата и мечтата твоя ще отрази със ебе си. Мой сине, ти си безконечен, ти си вечен, в тебе са твоите творящи мечти.»
Велик, всичко обясняващ, обхващащ всичко, философски, точен и лаконичен е този отговор. Той стои по-високо от всичките взети заедно философски определения. Виждате ли, Владимир, има много в моята библиотека, но я няма главната книга, тази, която струва много по-скъпо от всички, някъде напечатани досега философски трудове взети заедно. Тази книга са виждали мнозина, но да я прочете не всекиму е дадено. Езикът на тази книга е невъзможно да бъде научен, но може да бъде почувстван.