Аз съм философ Владимир, сега добре виждам това, и освен това го и чувствам. На прага на новото хилядолетие като ярък лъч блясва нейната философска концепция. А всеки действа със своите постъпки ежечасно, така или иначе, в зависимост от своите философски убеждения.Ако философските убеждения се променят, то се променят и действията. Ето аз например, седях в кабинета си, препрочитах трудове разни философски, жалех цялото човечество, че безизходно се движи към своята смърт. Мислех, къде ще ме погребат, ще дойдат ли синовете и внуците ми на погребението, или ще бъде трудно на внуците на дойдат при дядо си. Жалех цялото човечество и мислех за своята смърт. После — Анастасия, нейната съвсем нова философска концепция, — и действията ми станаха други.
— Какви например, «други» са Вашите действия?
— Ами ето какви… Сега… Сега ще стана и ще започна да действам, благодарение на новата философска концепция.
Николай Фьодорович се подпря с ръце на масата и, държейки се ту за креслото, ту за шкафа, трудно, но се приджижи с болните си крака до един от шкафовете с книги. Той разгледа названията на кориците на книгите, после измъкна една от тях, в скъпа обложка и се насочи, подпирайки се на различните мебели в кабинета към камината. Той се добра до камината и като хвърли в пламъците книгата, снета от рафта, съобщи:
— Предсказанията на Нострадамус за всякакви катаклизми и края на света. Помните ли Владимир, думите на Анастасия? Трябва да ги помните. И аз ги запомних: «Не си предсказал, Нострадамус ти, на страшни катаклизми на Земята датите. Ти си ги създал със своя мисъл и мисълта човешка за страшно въплъщение си включил. Те и сега витаят над Земята, и плашат хората със своята безизходност.» Така може да каже само най-велик философ и мислител, разбиращ, че предсказаното не е нищо друго, а моделиране на бъдещето. Колкото повече хора повярват във всеобщата кончина, толкова повече мисли човешки ще започнат да я моделират, и тя ще се случи.
Може да се случи, защото човешката мисъл е материална и твори материално. И сами себе си изгарят цели секти в различни краища на света, изгарят, повярвалите в кончината, а живеят, вярващите в бъдещето. А тя, напук на безизходността, заявява, унищожавайки мисълта за края на света: «Но тя сега не ще се въплъти, и нека твоята мисъл с моята се срази. Аз съм Човек. Аз съм Анастасия. И съм по-силна от теб.» И още казва: «Цялото земно зло, делата свои остави, към мен се хвърли. С мен се срази, опитай.» И още: «Ще изгоря с лъча за един миг тъмата на вековни постулати». С несметни пълчища тя е влязла в борба. С онези милиони, които моделират гибелта на цялото човечество. И при това, нас в борбата не иска да въвлича. Иска само, ние да бъдем щастливи, затова и казва във своята молитва отправена към Бога:
И тя ще постигне своето. Необикновено силна е нейната философия. И ще живеят идните векове в мечтата Божествена, в прекрасни райски градини. И никого няма да отвлече тя със спомени за себе си. Няма да й поставят паметници и да си спомнят за нея, когато стане ясно за всички, къде е истинското човешко. Хората ще се опиват от Божественото състояние, няма да си спомнят за нея. Но ще цъфтят в градините цветя, а между тях — едно прекрасно цвете с името Анастасия.
Аз съм стар, но искам днес да бъда неин редови войник. Вие казвате, Владимир, че философията това са само думи. Но тези думи, произнесени някъде далече в тайгата, моето сърце прие с възхищение, и ето ви налице са реални материализирани действия, гори в огъня не човечеството, а изгарят предсказанията за кончината на човечеството. Затова са се завълнували, и са се опълчили привържениците на кончината. Разбунтували са се онези, които са изградили своята философия върху това, шантажирали са хората с уж неминуемата кончина на света.
— А нима никой преди Анастасия не е излизал срещу края на света?
— Имало е плахи, а заради това и незначителни опити. На тях не са им обърнали внимание. Никой още не е говорил като нея. Ничии слова не са възприемали с такава готовност и радост човешките сърца. И никога нито една философска концепция не е увличала така хората. А тази увлича. Побеждават тъмата на вековни постулати.
Как й се удава това, засега не можем да разберем. Има в думите й необичаен ритъм, и велика логика, може би и още нещо. Може би… Да! Несъмнено! Тази нейна фраза: «Творящият е блеснал с енергия нова, говореща по новому за туй, което виждаме във всеки ден…» Несъмнено във Вселената се е появила нова енергия, и нея започват да я усещат все повече и повече хора от нашето време. Факт е, че са нужни десетилетия, че и столетия са нужни за разпространението на значима философска концепция. А тя само за години… Потресаващо! Вие смятате, Владимир, че нейните думи, това са просто думи. Но нейните думи са толкова силни, че ето тези ръце — той вдигна едната си ръка, погледна я и добави: — даже моите стари ръце материализират нейните думи. И гори края на света в пламъци. И животът ще продължи. Тези същите ръце още могат да помогнат да продължи живота. Ръцете на редовия войник на Анастасия.