Човекът, Владимир се мята за мъртъв, когато тялото му престане да диша, но това не е така. Човекът умира, когато стане никому не нужен и от него вече нищо не зависи.
Около моята вила съседите имат по-обикновени къщи, но сред тях аз нямам приятели. А и синовете ми ме помолиха фамилията си да не казвам даже на съседите. Много завистници наоколо се навъртат, чия е тази вила като дворец се интересуват. Като узнаят чия е, ще мърсят в пресата: с какви средства е построена. И че е само със собствени, с труд спечелени няма да докажеш. Ето и седя аз тук, като в заточение, като умрял в своя кабинет, на втория етаж дори не се качвам, няма за какво. Много мои работи на философски теми са отпечатани, но след запознанството ми с Анастасия… Сега ще ви кажа, Владимир, не смятайте моля ви казаното за плод на старческо въображение, аз ще ви докажа правотата на следния извод. Разбирате ли, Владимир, Именно сега, в настоящия миг се извършва Божият съд.
— Съд? Но къде и как се извършва той? Защо никой не знае за това?
— Разбирате ли, Владимир, ние дълго време сме си представяли този съд като пришествие на някакво страшно същество свише и със страшна свита. И това висше същество ще казва всекиму, в какво е праведен всеки човек и в какво не е праведен. После това висше същество на всеки ще определи мярката за наказание, изпращайки осъдения или в ада или в рая. Така примитивно ние сме си представяли Божия съд. Но Бог не е примитивен. Той не може да съди така. Той е дал на човека вечна свобода, а всеки един съд-това е насилие над личността, това е лишаване от свобода.
— Но защо тогава казахте, че в настоящия миг се извършва Божи съд?
— Ще повторя казаното. Божият съд се извършва в настоящият миг. А е предоставено всеки да съди сам себе си. Аз разбрах какво е сътворила Анастасия. Нейната философия, сила и логика ускоряват процесите. Представете си, Владимир, мнозина ще й повярват и ще осъществят идеята за прекрасните Божествени селища. Те, повярвалите ще озоват в райската градина. Други няма да повярват и ще останат там, където са. Всичко в света е относително.
Засега не ни се струва възможно да сравним нашия живот с някакъв друг, ние мислим, че животът ни е сносен. Но когато редом застане другия, когато невярващите разберат, то те ще видят себе си в ада. Някои смятат себе си за щастливи защото не знаят колко са нещастни. Именно сега се извършва необичайния за нашето разбиране Божи съд. Това не е само мое откритие. Психоложка от Новосибирск, направила изследване на реакциите на различни групи от населението на изказванията на Анастасия, фактически е казала същото. Ние не се познаваме с нея,аз прочетох изводите й в публикация, и те са сходни с моите.
Хората от разни градове чувстват и разбират величието на ставащото. Професор Ерьомкин, чиито стихове са публикувани в народния сборник, също говори с великолепни стихове за явлението Анастасия. Аз ще ви припомня тези стихове.
Аз запомних наизуст тези прекрасни стихове. Аз искам и моите внучета да живеят между Богини, и затова искам да им осигуря тази възможност като започна да устройвам за тях късче прекрасна Родина. Да купя земя, и не един хектар, за мен не е проблем, но кой ще живее наоколо, има голямо значение. Затова и искам да подредя земята си сред единомишленици. За внуците си да я подредя. Някой от тях обезателно ще поиска да живее там. И синовете ми ще поискат да дойдат и да си починат от суетата в прекрасната бащина градина. Сега те рядко идват при мен. А в градината направена от мен ще дойдат. Ще помоля да ме погребат в тази градина. Ще дойдат синовете ми…
За внуците говоря, за синовете, но преди всичко на мен ми е необходимо да сътворя присъщото на човешката същност, иначе… Разбирате ли, Владимир… Аз изведнъж поисках да живея, да действам. Ще мога. Ще застана като редови войник в строя зад Анастасия.
— Така и тук можеш да си живееш. Защо да не си живееш тук спокойно?-произнесе Галина.
И този път Николай Фьодорович реши да отговори на думите й. Той се обърна и каза обръщайки се към нея:
— Аз разбирам Вашето безпокойство Галина Никифоровна. Вие се боите да не загубите работата си и покрива над главата. Не се безпокойте моля ви, аз ще ви помогна да си построите малка къща в съседство, ще си имате и къщичка, и своя земя. Ще се омъжите, ще намерите когото ви е писано.