Галина, внезапно изправила се в цял ръст, хвърли на масичката за вестници своя бял парцал, с който по време на целия разговор уж бършеше праха от масичката, подпря ръце на бедрата си, и искаше да каже нещо, но не можа, сякаш въздух не й достигаше от възмущение, после все пак събра сили и тихо каза:
— А може и да не желая да живея в съседство с такъв съсед… А къщичка и сама мога да си построя, щом получа земя. Още в моминските си години съм помагала на баща ми скеле да прави. И пари съм си спестила. А и работата тук не ми по душа. На кого чистя по цели дни на тези етажи? Никой не ходи там, а аз като глупачка чистя. Не искам да живея в съседство, когато съседите са несмислени…
Галина изведнъж рязко се обърна и бързо влезе в стаята си. Но скоро вратата на стаята се отвори. Галина държеше в ръце две саксии, в които се виждаха също такива зелени кълнчета, като в красивата саксия на Николай Фьодорович. Тя се приближи към прозореца и постави своите саксии на перваза. После се върна в стаята си и изнесе голяма кошница, пълна с малки парцалени възелчета. Тя постави кошницата в краката на Николай Фьодорович и каза:
— Това са семена. Те са истински, защото аз в гората цяла есен съм ги събирала. От истински тревички, разни лечебни. А тези, които сеят по полята за да ги продават после в аптеките, нямат такава сила. Ще ги хвърлите със вашата ръка по земята си, и те здравето и силата ви ще умножават. Когато пораснат и отвара ще пиете през зимата. А на кедърчето ще му бъде скучно да е само, трябва да не е едно, ето и приятелите му, братята му, — показа Галина към прозореца, където сега седяха вече три саксии с кълнове, и тръгна бавно към изхода, подхвърляйки на ход: «Прощавайте философи. Философията на смъртта вие може и да познавате. А на философията на живота все още трябва да се научите,»
Очевидно беше, че нещо силно е обидило Галина и тя си отиваше завинаги. Николай Фьодорович направи крачка след нея и се олюля. Защото направи крачката без да се държи за нищо. Олюлявайки се той се опита да се подпре с ръка за облегалката на стола, но столът падна. Николай Фьодорович се заклати, разперил ръце встрани. Аз станах да го задържа, но закъснях. Почти стигналата до входа Галина бързо се завъртя при шума от падането на стола, видя олюляващият се Николай Фьодорович и мълниеносно се озова до него Тя успя да обхване със силните си ръце вече присядащия на слабите си крака старец и го държеше, притиснат към пищната си гръд. После отпусна едната си ръка, прихвана с нея Николай Фьодорович през краката и го понесе като дете към креслото-количка, настани го в нея, взе одеялото и започна да загъва краката му, мърморейки през това време:
— Ама че е крехък войникът на Анастасия. И не войник, ами тилови донаборник.
Николай Фьодорович положи ръката си върху ръката на Галина и внимателно погледна жената, която седеше в краката му навела очи, и й каза,изведнъж преминавайки на «ти».:
— Прости ми, Галя. Мислех, че ще смееш на стремежите ми, а ти…
— Аз ли ще се смея? Да не съм останала без ум? — бързо заговори Галина. — Че аз всяка вечер само сърдечните си мисли мисля. Как ще посея тревичката — истинската лечебна трева, как ще напоя с нея ясния си сокол, как силата му ще се върне. Истинска зелева супа ще му сваря, прясна, без да мирише на никаква химия. С парено мляко ще го напоя, не обезмаслено, и щом се възправи соколът ми ясен, може и детенце да му родя. И изобщо не съм се смяла. Само така си говорех, за да видя колко е твърдо решението, няма ли да размисли той на половината път.
— То е твърдо, Галина, няма да размисля.
— А щом е така, щом е така, не ме гони да ти ставам съседка. Не ми предричай, че друг ми е писан.
— Аз и не съм те гонил Галина. Просто не съм и предполагал че ще си съгласна да бъдеш редом с мен не във вила благоустроена. Радвам се на твоето желание Галя. Огромно благодаря за него. Аз не съм предполагал…
— Че как може да не предположиш? Че коя жена такъв войник ще гледа отстрани. Аз само като прочетох за Анастасия, още като прочетох… Макар че дълго на срички четях, затова пък веднага разбрах. Ние, всичките жени сега, трябва поне малко като Анастасия да станем. Ето и аз реших да стана за тебе мъничко Анастасия. Ние, всичките жени трябва да станем малко като Анастасия. Няма си тя войничета още, само донаборничета неукрепнали. Ние, жените, ще излезем да ги подкрепим.
— Благодаря ти Галина. Значи така, Вие Галина Никифоровна сте чели… И вечер сте осмисляли…