— Четох. Всичките книжки за Анастасия съм прочела и съм мислила през нощите. Само че не трябва сега като на чужда да ми викате. Отдавна исках да ви помоля. По-добре Галя да бъда.
— Добре, Галя, колко интересно го казахте когато се обидихте, да, колко интересно: «Философията на смъртта вие познавате, а на философията на живота ви предстои да се научите.» Какво точно определение на две противоположни философски направления. Много точно определение: философия на смъртта, философия на живота. Потресаващо! Анастасия — това е философията на живота. Да! Разбира се че е така, потресаващо!
Николай Фьодорович възхитено и развълнувано, и нежно помилва ръката на Галина, и добави:
— Вие сте философ, Галина, а аз и не предполагах.
После заговори като се обърна към мен:
— Несъмнено ние трябва много неща да осмислим и от философска гледна точка, и с помощта на езотеричните определения. Аз се опитвам да оценявам Анастасия като човек, човек, какъвто трябва да бъдем всички ние. Но за пълното й възприемане от нас като подобен човек ни пречат някои нейни необясними възможности.
Вие, Владимир сте описали епизод, в който тя от разстояние е спасила хора от изтезания. Тях е спасила, но сама, ако помните, е загубила съзнание, побледняла е, и около нея зелената трева е побеляла. Що за механизъм е това, защо и самата тя и тревата около нея са побелели? Аз не съм срещал нищо подобно никъде, макар че се опитах да разговарям и с езотерици. Нито философи, нито физици, нито езотерици не знаят за подобно явление.
— Как да е неизвестно, — вмъкна се в разговора седящата на пода до краката на професора Галина. — и какво има тука да му се мисли, когато на тях трябва очите им да се издерат.
— На кого да се издерат очите, Галя? Вие да не би да имате свое мнение и за това явление? — удивено попита Николай Фьодорович, обръщайки се към Галина.
А тя веднага с готовност заяви:
— Че това е ясно като ден Божи. Ако някой човек го нападне нечистия, с известие някакво гадно или със заплаха, или злобно го ругае, човек побелява. Бледнее значи. Тогава и побелява, когато не отразява тази злоба, а в себе си я изгаря, преживява и я изгаря в себе си и белее, много примери има за това в живота. Анастасия изгаря тази мръсотия в себе си, а тревичката белее, защото се опитва да й помогне, а според мене, очите на нечистия трябва да се издерат.
— Ами че наистина. Побледняват много хора, — удивено произнесе Николай Фьодорович, внимателно гледайки Галина, и добави: — Ама наистина побледнява човек, когато не отразява неприятностите, а се опитва просто в себе си да ги преживее. Изгаря ги в себе си, излиза значи. Така е! Колко просто се оказва всичко. Анастасия изгаря в себе си насочената по неин адрес енергия на агресията. Ако я отрази — няма да намалее в пространството, а ще отиде и при още някого. А към нея ще бъде насочено много. Много, което е натрупвано с векове, че сега произвеждано от последователите на философията на смъртта. Кому е по силите да издържи подобен натиск? Кому? Дръж се Анастасия. Дръж се, велики воине.
— И ще издържи. Ние сега ще помогнем. Щом започнах да подарявам книжките на пазара, жените, които четяха, сега започнаха да се събират на ъгъла. Аз и на тях дадох семена от кедър. Те ги посадиха. И за лечебните треви им разказах. Жените говорят:
— Трябва да направим нещо. Разбира се няма да бием мъжете, като една там на ъгъла предлагаше… А ще помислим по-добре на кого да родим дете.
— Как така Галина?-учуди се Николай Фьодорович. — Вие значи и партийка си имате?
— Ами не. Каква ти партийка? Ние само мъничко стоим на ъгъла и си говорим за живота.
— А защо смятахте да биете мъжете? Какви причини ви ръководеха?
— Как какви? Какво правят те? Искат дете — ние им раждаме — а гнезда за нашите птиченца няма. А като не можеш гнездо да направиш — защо искаш дете? Коя жена ще е доволна от мъжа си, ако пред очите й детето немило-недраго се мота. Учителка идва при нас вече два пъти. Учителката казва, че някакъв фактор психически им пречел да повярват в себе си, все чакат кредит от някой си задморски фонд. Синдром казва че било. Неверието в себе си. Причини разни си измисля този психически синдром за да не си свиват гнездо.
А още учителката разказала на жените, че този кредит, след колко си там години, трябва да се връща.След двадесет ли беше, може след трийсет ли, не запомних. Само че запомних — трябва да го връщаме малко по-голям отколкото са ни дали. И какво се получава, днешния мужик започнал да продава своите деца?
— Защо е това сравнение, Галина?
— Ами как защо? Сега мъжете изпростяха, започнаха да заемат пари. А да връща пари кой трябва? Децата, дето са сега съвсем малки, на тях ще им се наложи на връщат този заем. Че и на децата дето още не са се родили. Че на всичко отгоре и повече отколкото са получили трябва да връщат нашите деца. Щом започнаха женорята да разбират картината бъдещата, тогава започнаха да озверяват заради дечицата. Искаха да изпотрошат главите на мъжете. А пък аз си помислих че няма нужда да чакаме помощ от някъде си, време е ние да им помогнем на тях бедничките. Че аз веднъж като опитах някакъв колбас задморски, направо сърцето ми заплака, и така ми се прииска да парче украинска сланина да изпратя на онзи, който този колбас е направил, да му изпратя и домашен колбас. Може мой милостиви. Вече не си и представят хората в тези страни, какъв трябва да бъде колбасът. Не бива от такива кредит да се взима, лоши пари ще бъдат това, полза от тях няма да има, само едната вреда. А да бием, само една жена предлагаше, всички мъже да отупаме, но не се съгласиха жените. А и защо да се съгласяваме? Така и последния им ум може да замине. И така жените една на друга си говорят какъв лош живот са им устроили мъжете. А пък аз се хваля, казвам им, че моят вече си е върнал ума. Гнездо да гради се стяга.