— Твоят? Кой е той?
— Как кой? За тебе им разказвам аз. Как отглеждаш кедър, как ме помоли дъска да ти донеса с голяма линия. Ей я там на поставката, — Галина показа чертожната дъска върху бюрото, — аз им разказвам, как ме питаш, какви дървета е по-добре да се садят около хектара, и чертаеш по листите на масата, рисуваш хубаво селище, където добри хора ще живеят. Място не ти стигаше на листите, тогава ме и помоли големи листи да ти донеса, и дъска, и линия. Като казах на жените, ние заедно отидохме да ти изберем дъската. Най-голямата и хубавата избрахме — скъпа. Жените викат: «Не издребнявай Галина». Те ми помагаха пред очите на завистниците.Завиждат мръсниците, че моето дете в чудна градина и на родна земя ще се роди сред добри хора. Аз не им се ядосвам за завистливите очи, на всички им се иска щастие. Фотоапарат ми купиха, помолиха ме да фотографирам картината. Аз взех фотоапарата, те ми обясниха, кое копче да натисна, в кое прозорче да гледам. Само че все не се решавах да ти поискам разрешение и не натисках копчето.
— И правилно си сторила Галина, като не си заснела обекта без разрешение. Когато завърша, тогава може би и ще го публикувам като един от вариантите на бъдещото селище.
— Ами че ти скоро няма да свършиш, а жените нямат търпение да погледнат доброто, красиво бъдеще, още сега, поне с едно око. Красива картина се получи на големия лист.
— Защо смяташ че няма скоро да свърша? Вече почти е готово за публикуване, и чертежите, и рисунката в цвят.
— Нали ти казвам, че красива картина се получи. Само че не бива да я публикуваш, и хората така да правят, а на жените можеш да я покажеш за малко, аз ще им обясня, че тя е малко неправилна.
Николай Фьодорович бързо се приближи до чертожната дъска. Там бяха схематично нарисувани в цвят, няколко участъка на бъдещото селище. И къщички имаше на рисунката, и градини, и жива ограда от различни дървета и езерца… Ами, изобщо добре и красиво всичко беше разположено.
— Къде видя грешка или неточност? — попита Николай Фьодорович стоящата до него Галина.
— Слънце не си нарисувал на картината. А като не си нарисувал слънце, не е трябвало сянка да рисуваш. А когато нарисуваш сянка, ще разбереш, че не бива от страната на изгрева да садиш високи дървета, ще закриват лехите. Трябва на другата страна да ги пресадиш.
— Да? Възможно е… Можеше и по-рано да ми кажеш. Но аз засега само схематично съм ги разположил… А ти Галина, значи и дете смяташ да родиш?
— Че как иначе. Ти сега си прави гимнастиката. А като застанеш на родната си земя, ще излезеш от своите катакомби. Ще те нахраня с порасналото от родната земя, ще те напоя с отвара лечебна. А пролетта като дойде, ще видиш как на родната земя всичко ще оживее, разцъфтява, и ще почувстваш силата си. Тогава ще родя.
Галина отново приседна на килима до краката на Николай Фьодорович, и сложи длани върху ръката на стария професор опряна на креслото. Макар и съвсем не млада, но със здраво и пищно тяло, силната Галина изглеждаше нежна и красива. Разговорът им ставаше все по-доброжелателен, те сякаш потъваха във някаква своя философия на живота, а аз стоях като трети излишен в някаква пълна неяснота, затова и се вмъкнах в разговора:
— Време ми е Николай Фьодорович. Трябва да вървя. Иначе ще закъснея за самолета.
— Веднага ще завия пирогите, — скочи Галина, — сладко за из път, и после ще те закарам.