Николай Фьодорович бавно стана от креслото, с една ръка се подпря на масата, втората протегна към мен за прощаване. Ръкостискането му съвсем не беше старческо.
— Поклонете се от мен на Анастасия, Владимир. И моля ви предайте й. Обезателно ще победи у нас философията на живота. Благодаря й.
— Ще предам.
Кой управлява случайностите?
От момента на излизането на първия тираж на книгите за Анастасия се появиха немалко статии на разни учени, характеризиращи явлението Анастасия. Във много от тях ставаше дума и за мен. Когато чувах или четях не твърде ласкавите отзиви за себе си, те обикновено, дори и да ме изкарваха от релси, то беше за малко, за ден-два, е най-много за седмица, възмущавах се в душата си и забравях. Но този път…
Един от читателите, по време на срещата в Москва ми предаде аудиокасета. Той каза, че на нея бил записан доклада, изнесен на научно-практическа конференция на ръководителите на научно-изследователска група от учени, занимаващи се в изучаването на явлението Анастасия.
Аз изслушах записа след няколко дни. Това което чух на аудиокасетата беше безпрецедентно. След като осъзнах чутото, то не просто ме извади от релси, а както ми се струваше тогава, завинаги ме унищожи. Унищожи ме, преди всичко пред самия мен. Преди да изслушам касетата, аз се стягах да ходя в тайгата при Анастасия и сина ми, но след като я чух, не заминах за Сибир. Тук ще приведа това, за което се говореше в касетата с малки съкращения.
«Уважаеми колеги, ще ви представя някои заключения и изводи, направени от оглавяваната от мен група научни сътрудници, основани на около тригодишни изследвания на явлението под условното название „Анастасия“.
В доклада си ще използвам името „Анастасия“ не само за краткост на поясненията, но и заради това, че изследваното от нас явление само се представя под това име. При това не изключваме възможността в бъдеще да му се даде по-точно и характерно научно определение. Днес е трудно да направим това, тъй като, по мое убеждение, ние сме се докоснали до „нещо“, излизащо извън рамките на традиционните научни направления и, възможно е дори извън цялата съвременна наука. Предварително определихме три насоки на изследванията: достоверност на изложените в книгите на автора В.Мегре събития, самите книги на В.Мегре, реакцията на социума на книгите на В.Мегре.
След половин година стана ясно, че достоверността или недостоверността на изложените в книгите събития няма значение. Бурната емоционална реакция на повечето от докосналите се до книгите на В.Мегре читатели, се появява независимо от реалността на описаните събития. Реакцията на социума е предизвикана от съвсем други фактори. Обаче, изразходваното от нас време, средства, интелектуален потенциал, все пак доведоха към едно, според мен, интересно заключение: желанието на отделни хора, в това число социолози и научни кръгове, да поставят под съмнение съществуването на Анастасия, всъщност е нужно на явлението.
Именно подчертаването на въпроса „съществува-не съществува“ дава възможност на явление безпрепятствено да проникне във всички слоеве на днешното общество. Отричането на съществуването на Анастасия фактически неутрализира противодействието на нейните намерения. Ако тя не съществува, то съответно няма обект на изследване, няма на какво да се противодейства. Обаче протичащата в обществото реакция на изказванията на Анастасия свидетелства за необходимостта от изследване и определяне на нейната значимост и интелектуални възможности.
Що се отнася до достоверността на излаганите в книгите събития, то може да се констатира следното:
Излагайки случилото се, авторът не само се представя под собственото си име, но и не щади заобикалящите го в момента на събитията хора. Той не променя истинските им имена, местата на действието и непривлекателността на някои ситуации. Така например, напълно се потвърди епизодът, описан в първата книга, в който Мегре, в присъствието на капитана на кораба, флиртувал по време на един от развлекателните рейсове със селски девойки. Членовете на екипажа на кораба потвърждават и факта на появяването през същата вечер на една спокойна и мълчалива, забрадена млада жена. В.Мегре показвал на тази жена кораба, след това се уединил с нея. От книгата ние знаем, че това е било първото появяване на сибирската отшелница Анастасия на щабния кораб на В.Мегре. Първата среща между предприемача Владимир Мегре и сибирската отшелница Анастасия, първият им разговор.
От свидетелските показания и документи се потвърждава хронологията на много събития, описани в книгата. Освен това, възникват и по-необичайни ситуации, нарочно или по някакви причини пропуснати от В.Мегре. Особено внимание например заслужава факта на пребиваването на В.Мегре в болницата в град Новосибирск, зарегистрираната в лекарските картони история на заболяването, анализите, продължителното боледуване и внезапното подобряване на здравето му.