Тя усети, че нещо ще се случи още преди да почувства ласката на устните му върху вътрешната страна на бедрото си. Отначало помисли, че се е объркала. Мисълта бе твърде шокираща. Със сигурност грешеше. Не може да бъде… той нямаше да посмее.
Но той го направи. И тя беше уверена, че ще умре от насладата, която й даде.
След като всичко свърши, Кит почувства, че никога повече няма да бъде същата. Кейн я придърпа до себе си, погали косата й и се заигра с къдриците, давайки й време да се възстанови. Когато загуби търпение се притисна към нея с цялото си тяло.
Кит заби пръсти в гърдите му и го избута.
Сега вече въпросът блестеше в неговите очи. Но той покорно се отпусна на възглавницата, а тя застана на колене до него. Наблюдаваше я, как срамежливо скръсти ръце пред себе си, хвана края на нощницата и я издърпа през главата си.
Кейн успя само за миг да зърне голата й красота, преди Кит да легне върху него. Водопад от тъмни коси се разпиля върху гърдите му, когато тя стисна лицето му с малките си, силни ръце.
Кит жадно впи устни в неговите. Смело използва езика си да граби и насилва, за да получи удоволствие за себе си и сетне да го върне в изобилие. След това загали с устни белезите и напрегнатите мускули, твърдата му мъжественост, докато между тях не избухна отново пламъка на страстта.
Те се сляха… заедно се възвисиха… след това се разтопиха в блаженство.
Цяла нощ се прегръщаха, правеха любов, когато се събудеха, а после задрямваха с все още слети тела.
И разговаряха. Говореха за удоволствието, което си доставяха телата им, но нито веднъж не споменаха, това, което ги бе разделило. Дори и преплетени в екстаз, те мълчаливо поставяха невидими граници, преминаването на които беше смъртоносно.
Може да се докосваш до мен… Може да ме докосваш тук… О, да… Да, и там… Но не очаквай нещо повече… Недей да мислиш, че на дневна светлина ще остана същия. Няма да се променя. Само ще ме нараниш… Ще ми вземеш всичко… Ще ме унищожиш… Аз ще ти отдам тялото си, но не, не смей да се надяваш, че ще получиш душата ми…
На сутринта Кейн изръмжа срещу нея, когато тя смачка вестника, който той искаше да прочете. Кит се нахвърли отгоре му, когато той неволно постави стол на пътя й.
Нощните мечти се разсеяха и дневните бариери се върнаха обратно на мястото си.
Глава 18
Софрония взе решението точно преди Коледа. Джеймс Спенс я срещна по пътя водещ за Ръдърфорд и й показа нотариалния акт за къщата, която бе купил на нейно име.
— Това е една хубава розова къщичка, мис Софрония, със смокиня пред предната веранда и решетка с увити по нея глицинии — на задната.
Тя взе документа, разгледа го внимателно и му каза, че е съгласна.
Сега се взираше през кухненския прозорец в мрачния дъждовен декемврийски ден към спящите полета на „Райзън Глори“ и си мислеше, че по-млада няма да стане. Беше на двадесет и четири, и занапред я чакаха дълги самотни години. Джеймс Спенс можеше да й даде всичко, за което бе мечтала до сега. Освен това се отнасяше учтиво с нея, и за бял мъж беше достатъчно красив. Той бе добър човек и щеше да я закриля. А за благодарност — тя щеше да се грижи за него. Задълженията й щяха да бъдат не по-различни от тези, които имаше сега… с тази разлика, че трябваше да спи с него.
Потръпна, после се укори — какво щеше да бъде по-различното?! Не беше девственица. Затова пък щеше да има дом в Чарлстън и най-накрая да бъде в безопасност. Освен това беше време да се махне от тук. Ако останеше още малко в плантацията, щеше да полудее между Магнус, майора и Кит.
Магнус непрекъснато я гледаше с меките си кафяви очи. Тя мразеше тъгата, която виждаше в тях. И често се хващаше, че мечтае за неделния следобед, когато я целуна в овощната градина. Не можеше да забрави тази целувка, колкото и да се стараеше. От тогава повече не я бе докоснал, дори и в нощта, когато Кит и майора се бяха оженили и тя спа в неговия дом. Защо не се махнеше по-далеч от нея и не я оставеше на мира?
Искаше всички да се махнат, дори Кит. Откакто се бе върнала в леглото на Кейн, тя сякаш бе обезумяла. Хвърляше се от едно нещо към друго, без да си остави време да помисли. Всяка сутрин, когато Софрония отиваше до кокошарника да събере яйцата, неизменно виждаше Кит яхнала Съблазън да препуска с такава бързина, сякаш я гонеха дяволите. Караше го да прескача твърде високи и опасни препятствия, докато и двамата стигнеха предела на силите си. Яздеше дори в дъжд и студ, сякаш се боеше, че през нощта, когато двамата с майора се затворят в спалнята, земята ще изчезне.
През деня въздуха между тях трептеше от напрежение. Софрония можеше да се закълне, че Кит със седмици не бе казала вежлива дума на майора, а когато той заговореше жена си, от тона му, всичко около него се вледеняваше. Но поне се опита да поправи отношенията между тях. Дори се отказа от решението си да прокара път до предачницата през земята в източния край на плантацията, върху която растяха само храсти. Всички, освен Кит, разбираха, че този път ще спести време и усилия за извозване на памука от полята до предачницата.