В момента, в който застана до нея, тя се почувства, като излязла от транс. Притисна се към него и се задави от ридания. Той я взе в обятията си и я заведе до дивана.
— Кажи ми какво се е случило?
В неговите ръце, Кит се почувства много добре. Никога не я бе държал така покровителствено, без следа от страст. Тя заплака.
— Софрония ни напуска. Отива в Чарлстън… за да… да стане любовница на Джеймс Спенс.
Кейн изруга тихо.
— Магнус знае ли?
— Е-е-едва ли — опита се да си поеме дъх. — Тя просто ми каза… Софрония е моя сестра.
— Сестра?
— Дъщеря е на Гари Уестън, също като мен.
Той я погали по брадичката с големия си палец.
— Ти си живяла през целия си живот на Юг. Кожата на Софрония е светла.
— Ти не разбираш — стисна зъби и през сълзи каза: — Моят баща често я подарявал на приятелите си за по една нощ. Знаел е, че му е дъщеря — собствена плът и кръв, но въпреки това го е правел.
— О, Боже! — лицето на Кейн стана пепеляво. Притисна я силно към себе си, опря буза на главата й, докато тя плачеше. Постепенно успя да му разкаже в детайли цялата история. Когато свърши, Кейн рече злобно: — Надявам се да гори в ада!
Сега, след като му разказа всичко, Кит осъзна какво трябва да направи. Скочи от дивана.
— Трябва да я спра! Не мога да допусна да мине през това!
— Софрония е свободна жена — напомни й той нежно. — И ако иска да отиде при Спенс, ти нямаш право да се месиш.
— Тя е моя сестра! Обичам я и няма да й позволя да го направи!
Преди Кейн да успее да я спре, тя изскочи от стаята. Той въздъхна тежко и стана от дивана. Кит бе наранена лошо, а доколкото я познаваше, това щеше да доведе до неприятности.
В това време Кит се бе скрила зад дърветата в близост до предната част на къщата. Зъбите й тракаха, докато стоеше сгушена във влажните зимни сенки и чакаше Кейн да излезе. Тя знаеше, че той скоро ще се появи.
Видя го да слиза по стълбите и да оглежда двора. Като не я откри никъде, изруга и се отправи към конюшнята.
Веднага, след като се скри от погледа й, Кит изтича обратно в къщата и отиде в библиотеката, където се съхраняваха оръжията. Не очакваше много неприятности от Джеймс Спенс, но тъй като имаше твърдото намерение да не позволи на Софрония да отиде при него, се нуждаеше от оръжие, за да придаде тежест на аргументите си.
В същото време, на няколко мили от дома, червено-черният кабриолет на Джеймс Спенс, мина покрай каретата на Магнус. „Изглежда Спенс много бърза за някъде“ — помисли си Магнус, докато го наблюдаваше да изчезва зад завоя. „Тъй като този път води до “Райзън Глори" и предачницата, сигурно бърза по някаква работа във фабриката." Това логично заключение съвсем не го удовлетвори. Той рязко шибна конете. Докато бързаше към плантацията си припомни всичко, което знаеше за Спенс.
Местните клюки твърдяха, че бил управлявал каменоломна в Илинойс, откупил се от армията за триста долара и след войната се отправил на Юг с пътна чанта, пълна с долари. Сега бе станал собственик на процъфтяваща фосфатна мина и искаше Софрония.
Когато Магнус пристигна, Спенс вече бе спрял кабриолета в началото на входната алея. Мъжът бе облечен в черен сюртук и с бомбе. В ръцете си държеше бастун. Магнус едва го удостои с поглед. Вниманието му бе съсредоточено върху Софрония, която стоеше от страни на алеята, с чанта до краката и син шал увит около раменете.
— Софрония! — извика той, подмина кабриолета и скочи от каретата.
Главата й се вдигна рязко нагоре и за миг му се стори, че в очите й проблесна надежда, но после те помръкнаха и тя стисна силно шала.
— Остави ме на мира, Магнус Оуен! Това не те засяга!
Спенс заобиколи екипажа и погледна Магнус.
— Някакъв проблем ли има, момче?
Магнус пъхна палци в колана и го изгледа свирепо.
— Дамата промени решението си.
Очите на Спенс се присвиха под периферията на бомбето му.
— Когато разговаряш с мен, момче, те съветвам да добавяш сър.
Софрония затрепери от страх, докато наблюдаваше сблъсъка между двамата мъже. Магнус се обърна към нея, но вместо нежния, тих човек, когото познаваше, тя видя пред себе си непознат със стиснати устни и жестоки очи.
— Връщай се обратно в къщата!
Спенс направи крачка напред.
— Слушай, не знам кой си мислиш, че си, но…
— Върви си, Магнус — помоли го Софрония с треперещ глас. — Взела съм решение и ти не можеш да ме спреш.
— Мога, и още как! — отвърна й с каменно изражение той. — Не се съмнявай!
Спенс бавно пристъпи към Магнус, като въртеше в ръка бастуна със златен накрайник.
— Мисля, че за всички ни ще бъде по-добре, ако се върнеш там откъдето си дошъл. Да вървим, Софрония! — но когато протегна ръка към нея, Магнус рязко издърпа младата жена.