Към тях се спусна Вероника, захвърлила обичайно подигравателната си усмивка.
— Защо го правите? Ако бяхме във Виена щеше да бъде различно, но ние сме в Чарлстън. Кит, знаете, че обществото ще ви отхвърли!
— Не ме интересува.
Вероника се обърна към Кейн.
— А вие… как може да участвате в това?
Той изобщо не й обърна внимание. В същото време в залата влезе Бонет с комплект револвери — Кит и Кейн бяха пометени от тълпата тръгнала към градината.
Глава 20
Въпреки безлунната нощ, в градината бе светло като ден. В железни триножници горяха факли. Всички керосинови лампи, които можеха да се намерят в къщата, бяха изнесени навън. Една дузина бутилки от шампанско бяха наредени по тухлената ограда. Вероника забеляза, че само половината от тях са празни и бързо даде нареждане на иконома си да замени пълните с други. Макар да ставаше въпрос за чест, тя нямаше да позволи да се прахосва скъпото шампанско.
Южняците дружно изстенаха, когато видяха оръжието донесено от Бонет. Револверите, версия на Колт, използвани за въоръжение на Конфедеративната армия, бяха прости и надеждни, с дръжки от орехово дърво и корпус от месинг, а не със скъпа стоманена рамка, като на северняците. Но въпреки това бяха тежки и предназначени за близък бой. Това не беше оръжие за жена.
За Кит тежестта нямаше значение и тя взе револвера от по-близката до нея кутия. Постави шестте гилзи в барабана, като всеки път старателно издърпваше петлето, за да ги натисне на мястото им. След това постави медните капсули от другия край на барабана. Пръстите й бяха по-тънки от тези на Кейн и затова се справи първа.
В това време мъжете отмериха двадесет и пет крачки и очертаха линията. Всеки от съперниците имаше право на шест изстрела. Дамите бяха с предимство.
Кит застана до чертата. При нормални обстоятелства, бутилките не би трябвало да бъдат предизвикателство за нея, но сега главата й бе замаяна от изпитите в повече чаши.
Тя застана странично към мишените и се прицели. Докато наблюдаваше целите през мерника се застави да забрави всичко друго, освен стрелбата. Натисна спусъка и първата от бутилките се пръсна.
Чуха се изненадани мъжки възклицания.
Прицели се в следващата бутилка. Успехът й я направи небрежна, а и не взе под внимание изпитите чаши. Стреля твърде прибързано и пропусна втората цел.
Кейн наблюдаваше отстрани как тя свали следващите бутилки. Гневът му отстъпи място на възхищение. Пет от шест, а дори не беше трезва. По дяволите, беше страхотна жена! Имаше нещо примитивно и прекрасно в начина, по който стоеше на фона на горящите факли — тънък силует обгърнат от златисто сияние, с тежък револвер в ръка, странно контрастиращ с крехката й прелест. Само ако се поддаваше малко повече на управление. Само ако…
Кит свали револвера и се обърна към него повдигайки тъмните си вежди в триумф. Тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че той не можа да сдържи усмивката си.
— Много добре, мисис Кейн, макар да мисля, че остави една!
— Съвършено вярно, мистър Кейн — отвърна му вежливо. — Гледай да не оставиш повече от една!
Той наведе глава и се обърна към оградата.
В градината се възцари неловка тишина. Едва сега мъжете осъзнаха това, което Кейн знаеше от самото начало — никой от двамата съперници нямаше намерение да се шегува.
Кейн вдигна револвера. Почувства познатото усещане, когато оръжието прилегна гладко в дланта му. Първата бутилка се пръсна, след нея — втората… Изстрел след изстрел. Когато най-накрая отпусна ръка, всичките шест бутилки бяха свалени.
Кит не можа да се овладее. Усмихна се доволна. Той бе прекрасен стрелец, с добро око и стабилна ръка.
Гърлото й се стегна от непознато до сега чувство на гордост. Гледайки този строго облечен в черно и бяло красавец, в русите коси на който играеха отблясъците на огъня от факлите, тя забрави за бременността, гнева и кавгите, забрави за всичко, освен непонятните чувства, които изпитваше към този труден и прекрасен човек.
Той се обърна към нея скланяйки глава.
— Великолепна стрелба, скъпи мой — каза му тя тихо и видя как очите му се разшириха от изумление. Но бе твърде късно да върне думите си назад. Нежността бе предназначена изключително за спалнята. Любовните думи, които изразяваха страстта им не се употребяваха по друго време и на друго място, но въпреки това ги бе произнесла. Почувства се гола и беззащитна. За да скрие емоциите си, вдигна гордо брадичка и се обърна към зрителите.
— Тъй като съпругът ми е джентълмен, съм сигурна, че ще ми даде втори шанс. Някой ще донесе ли тесте карти и да извади асо пика?