— Кажи й, че не се чувствам добре.
Но се оказа, че не е така лесно да се отърве от Вероника. Тя се промъкна покрай слугинята, изкачи стъпалата и нахълта в спалнята, без да чука. Поглеждайки бледото лице и разрошената коса на Кит, гостенката поклати презрително глава.
— Съвършено в духа на лорд Байрон — язвително каза тя. — Девата вехне, като прекършена роза и с всеки следващ ден става все по-прозрачна. Отказва да се храни и се крие от хората. И какво си мислите, че ще постигнете?
— Искам да бъда оставена на мира!
Вместо отговор, Вероника свали елегантната си кадифена пелерина и я хвърли на леглото.
— Ако не искате да се грижите за себе си, то поне можете да помислите за детето, което носите.
Кит рязко вдигна глава.
— От къде знаете?
— Миналата седмица срещнах в града Софрония. Тя ми разказа всичко и аз реших да дойда, и да видя с очите си.
— Софрония не знае! Никой не знае!
— Нима си въобразявате, че толкова важно нещо може да остане незабелязано от Софрония?
— Тя не е трябвало да говори за това.
— Не сте казали на Байрън за детето, нали?
Кит събра цялото си достойнство и рече:
— Ако благоволите да слезете в дневната, ще поръчам да ни донесат чай.
Но Вероника упорито вървеше към целта.
— Разбира се, че не сте му казали. Вие сте твърде горда.
Силите я напуснаха и Кит рухна на стола.
— Не е от гордост. Просто не съобразих. Странно, нали? Бях толкова зашеметена от факта, че ме напуска, че забравих да му кажа.
Гостенката отиде до прозореца, издърпа завесата и се загледа навън.
— Мисля, че не бързате много да станете жена. Отдава ви се прекалено трудно. Между впрочем, вероятно, като на всяка от нас. На мъжете им е по-лесно да станат възрастни — може би защото правилата при тях са по-прости. Те проявяват чудеса от храброст на бойното поле, или доказват, че са достигнали зрялост, като печелят прехраната си чрез физически или умствен труд. При жените е много по-сложно. За нас няма определени правила. Кога се превръщаме в жени? Когато правим за първи път любов с мъж? Ако е така, защо го наричат загуба на девствеността? Означава ли думата „загуба“, че преди това ни е било по-добре и спокойно? Ненавиждам мисълта, че ставаме жени единствено след чисто физически акт, зависещ от мъжа! Не, мисля, че зрелостта при нас настъпва в този момент, в който осъзнаем, кои са най-важните неща в живота ни. Когато се научим да вземаме и даваме с открито, любящо сърце.
Всяка от изречените думи попиваше дълбоко в сърцето на Кит.
— Скъпа моя, — каза тихо Вероника, приближи към леглото и взе наметалото си, — крайно време е да пристъпите прага, зад който започва истинската женственост. Някои неща в живота ни са преходни, други — вечни. Никога няма да намерите покой, докато не ги определите за себе си.
Казвайки тези думи, тя изчезна толкова бързо, както се беше появила. И остави на Кит храна за размисъл. Тя чу как каретата потегли по чакъла, след което грабна жакета на костюма за езда и го облече върху измачканата си рокля. Измъкна се от къщата и се отправи към старата робска църква.
Вътре бе мрачно и хладно. Седна на една от грубите дървени пейки и се замисли върху това, което й бе казала Вероника.
Мишка драскаше в единия ъгъл. Отвън по стъклото стържеше клон.
Спомни си болката изписана върху лицето на Кейн, когато се прощаваше с нея. Сърцето й заби учестено.
Независимо от яростните й опити да отрича, независимо и от тежката борба, която водеше, тя се беше влюбила в Кейн. Тази любов е била записана в Книгата на съдбата, много преди онази юлска нощ, когато той я свали от оградата, хващайки я за дъното на панталоните. Всичко в живота й, от деня на нейното раждане, я беше подготвяло за него, точно както той се беше подготвял за нея. Кейн беше нейната половинка.
Тя се беше влюбила в него, въпреки всички спорове и скандали, въпреки своето упорство и неговото високомерие, беше се влюбила в тези внезапно изненадващи моменти, когато и двамата разбираха, че гледат на света с еднакви очи. Беше се влюбила в тези тайнствени, вълшебни часове на нощта, когато той проникваше в нея. Изпълваше я. И създаде нов, скъпоценен живот в утробата й.
Как би искала всичко да се повтори отново! Ех, само ако всеки път, когато той бе нежен към нея, тя беше отваряла обятия и му бе дарявала същата нежност! Сега си беше отишъл, без да чуе признанието й в любов. Но и той нищо не бе казал. Може би, защото чувствата му не бяха толкова дълбоки, колкото нейните.
Тя искаше да го намери, да отиде при него и да започнат всичко от начало, като този път му се отдаде изцяло. Но не можеше да го направи. Тя беше отговорна за болката, която бе видяла в очите му. А и той никога не се престори, че иска жена, и то като нея.