— Последната стая в ляво — промърмори той. — И дяволите да ме вземат, ще си платя за това!
— Благодаря ви! — учтиво каза Кит и се заизкачва нагоре по стълбите величествено, като кралица. При това искрено се надяваше никой от седящите в салона мъже да не забележи колко е изплашена.
Жената се казваше Ернестин Агнес Джоунс, но за всички мъже в „Жълтата роза“ тя беше просто Ред Ривър Руби.
Подобно на повечето хора дошли на Запад, Руби беше погребала миналото заедно с името си и никога повече не се бе обърнала назад.
Въпреки пудрата, кремовете и старателно начервените устни, тя изглеждаше по-възрастна за двадесет и осемте си години. Беше живяла трудно и си й личеше. И все пак си оставаше привлекателна жена, с гъсти кестеняви коси и гърди, меки като възглавници. До скоро бе имала твърде труден живот, но всичко се беше променило с внезапната, удобна смърт на последния й любовник. Сега беше собственичка на „Жълтата роза“ и най-търсената жена в Сан Карлос. Непрекъснато бе обсаждана от ухажори, с изключение само на един — този, когото най-много желаеше.
Руби кокетно нацупи устни, докато гледаше мъжа в противоположния край на спалнята. Той пъхаше ленената си риза в чифт черни, сукнени панталони, които се обтягаха по бедрата му толкова примамливо, че предишната й решителност се върна с нова сила.
— Но ти каза, че ще отидем на разходка с новия ми кабриолет! Защо не днес?
— Имам много работа, Руби — отвърна й рязко той.
Тя се наведе леко напред, червения й разкошен халат се отвори и откри гърдите й, но той като че ли нищо не забеляза.
— Човек би си помислил, че не аз, а ти си шефа тук. Какво толкова важно има да свършиш, което да не може да почака?
След като не получи отговор, тя реши да не го притиска повече. Веднъж бе опитала, и повече такава грешка нямаше да стори. Вместо това заобиколи леглото и приближи към него, като си пожела да може да наруши неписаното правило на Запада и да го попита за миналото му.
Руби подозираше, че за главата му е обявена награда. Иначе, как би могла да се обясни аурата на опасност, станала неделима част от него, като упорито вдигнатата му брадичка. Той беше толкова добър с юмруците, колкото и с оръжието. Когато погледнеше в очите му съзираше там само пустота, от която я пронизваше студ. Освен това той можеше да чете и води сметките, което не се връзваше с образа му на беглец престъпил закона.
Едно нещо тя знаеше със сигурност — той не беше женкар. Изглежда не забелязваше ни една от жените в Сан Карлос, макар много от тях да бяха готови да вдигнат фустите си само при един негов намек. Самата тя се опитваше да влезе в леглото му, откакто го взе на работа в „Жълтата роза“. До сега не беше успяла. Но не се предаваше и не губеше надежда, защото не бе срещала по-красив мъж.
Руби застана пред него и сложи едната си ръка върху токата на колана му, а другата върху гърдите му. Без да обръща внимание на чукането по вратата, промъкна пръстите си под ризата му.
— Само ако ми дадеш шанс, може да ни бъде много хубаво заедно.
Не разбра, че вратата се отвори, докато той не вдигна глава и погледна някъде зад нея. Нетърпеливо се обърна да види кой ги прекъсва.
Вълна от болка удари Кит. Сцената, която се разкри пред очите й успя да възприеме на отделни части — яркочервен, разтворен халат, големи бели гърди, ярко начервена уста, отворена в знак на възмущение. И съпруга си. Нищо друго не бе в състояние да възприеме повече.
Той изглеждаше по-възрастен, отколкото си го спомняше. Лицето му бе изпито с дълбоки бръчки около очите и устата. Косата му беше пораснала и падаше над яката на ризата. Приличаше на бандит. Нима така бе изглеждал по време на войната? Наблюдателен и предпазлив, вечно под напрежение, опънат като струна, която всеки момент ще се скъса?
Лицето му мъчително се изкриви, когато я видя, след това се затвори, като заключена врата.
Жената се нахвърли върху нея.
— Коя по дяволите си ти и какво си мислиш, че търсиш тук? Ако търсиш работа си закарай задника долу и чакай докато дойдем!
Кит се зарадва на яростта, която започна да я обхваща. С едната ръка вдигна воала върху шапката си, а с другата бутна вратата зад гърба си.
— Ти си тази, която трябва да се изнесе долу. Имам лична работа с мистър Кейн.
Руби присви очи.
— Знам ги такива, като теб! Благородна дамичка, която идва на Запад и си въобразява, че целият свят й е длъжен! Е, това е моя дом и някаква си превзета лейди не може да ми казва какво да правя! Може да си вириш носа във Вирджиния или Кентъки, или откъдето си, но не и в „Жълтата роза“!