— Като че ли е престаряла — сухо отбеляза Кейн.
— Стандартите на поведение в Южна Каролина се различават от тези на север — меко обясни жената. — Момичетата от добрите семейства още от раждането си се възпитават в установените традиции, характерни за южняшките дами. Но Катрин Луиз не само че никога не показа склонност да следва тези традиции, а на всеослушание се присмиваше над тях. Семействата от нашата общност ще бъдат притеснени от влиянието, което Катрин би оказала на дъщерите им.
Кейн почувства жалост към Кит. Не й е било лесно да расте с мащеха, която я мрази, баща, който я пренебрегва и общност, която не я одобрява.
— Нима в този град няма някой, който да изпитва поне малко привързаност към нея?
Малките ръце на Мери запърхаха във въздуха.
— Милостиви Боже, мистър Кейн, вие ме разбрахте неправилно! Всички ние много я обичаме. Катрин Луиз е щедро и добро създание. Благодарение на ловните й умения, на масите на най-бедните семейства има храна, освен това счита за свой дълг да ободрява падналите духом. Но това не променя факта, че поведението й надхвърля всички граници на общоприетите норми.
Кейн отдавна играеше покер, за да разбере кога е претърпял поражение. Уилард Ритер му бе дал представителни писма за четири ръдърфордски семейства, но те всички отхвърлиха предложението му. Той дояде проклетия сандвич и си тръгна.
Докато яздеше обратно към „Райзън Глори“ на кокалестата кобила, която бе наел от една конюшня в Чарлстън, Байрън бе принуден да признае пред себе си неприятната истина: дали му харесва или не, оставаше с Кит.
Пред погледа му изникна къщата на плантацията. Тя бе красива двуетажна сграда, построена от тухли и измазана отвън. Извисяваше се в края на входната алея, обрасла цялата в бурени. Въпреки запуснатия вид, олющената боя и счупените капаци, си оставаше стабилна постройка. Бе боядисана в топъл нюанс на сметана, с тухли и кирпич, подаващи се под циментова замазка. Високи дъбове, натежали от испански мъх, растяха около четирите краища на къщата и хвърляха дебела сянка върху керемидения й покрив. Азалии, орлови нокти и бодлива зеленика, подаваха цветове от обрасли лехи, а восъчните листа на магнолиите надничаха от високата трева на предния двор.
Когато пристигна преди два дни, Кейн изобщо не бе обърнал внимание на къщата. Вместо това, прекара един ден, изучавайки руините на изгорелите стопански сгради, разгледа разбитите селскостопански машини, разходи се в пустото поле, като от време на време спираше, за да вземе в шепата си от плодородната почва. Тя се плъзгаше между пръстите му, като топла коприна. Отново се замисли за Ню Йорк и за живота си там, който бе започнал да го задушава.
Кейн хвърли юздите на Ели — прегърбен старец и бивш роб — който бе излязъл насреща му с пушка, когато за първи път прекрачи в плантацията.
— Не мърдай! — бе го предупредил. — Мис Кит ми е наредила да стрелям по всеки, който стъпи в „Райзън Глори“.
— Крайно време е някой да нашари задника на мис Кит — бе отвърнал Кейн, без да споменава, че вече е свършил тази работа.
— Имате право — неочаквано се съгласи негърът. — Но въпреки това, ще трябва да стрелям по вас, ако приближите още.
Кейн би могъл да обезоръжи стареца без затруднение, но имаше нужда от неговата подкрепа, затова си направи труда да обясни каква е връзката му с Розмари Уестън и Кит. И когато Ели разбра, че младият мъж не е един от предателите, които слугуваха на северняците, сега ограбващи селските райони, бе свалил пушката и го бе приветствал в „Райзън Глори“.
В средата си, къщата бе извита като полудъга. Кейн влезе в широк централен коридор, който бе направен така, че да пропуска прохладния бриз. Стая за гости, музикален салон и библиотека, всичко занемарено и потънало в прах. В трапезарията имаше красива маса от тиково дърво, по която личаха скорошни следи от остър предмет. Войските на Шърман я бяха изнесли в двора и я бяха ползвали, за да колят на нея останалите в плантацията животни.
До Кейн достигна миризмата на пържено пиле. Ели не умееше да готви, а доколкото знаеше, в къщата нямаше никой друг. Бившите роби, подлъгани от обещанието за четиридесет акра и муле, бяха тръгнали след Съюзническата армия. Чудеше се, дали мистериозната Софрония не се е завърнала. Старият негър бе споменавал на няколко пъти за готвачката на „Райзън Глори“, но Кейн все още не я бе видял.
— Добър вечер, майоре!