Кейн застина, когато малка, много добре позната фигура се появи в края на коридора. Тогава започна да ругае.
Кит нервно стискаше юмруци. Щеше да е по-добре да се държи на разстояние от него, докато свикнеше с присъствието й.
Бе напуснала къщата му в Ню Йорк по същия начин, по който бе влязла — прескачайки задната стена. Бе взела своя вързоп и книгата за живота на Луи XV, която я бе вдъхновила за отчаяния план, който измисли след отпътуването на Кейн от града.
Сега бе изобразила такава широка усмивка, та чак бузите я боляха.
— Надявам се, че сте огладнели, майоре. Има пържено пиле и топли бисквити, които се топят в устата. Дори почистих масата в трапезарията, така че би могъл да ядеш там. Разбира се, малко е издраскана, но е по-хубава от Шератън. Чувал ли си за Шератън, майоре? Той е бил англичанин, и то баптист. Това не ти ли се струва странно? Изглежда, само южняците трябва да са баптисти. Аз…
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Тя разбира се знаеше, че той ще се ядоса, но не до такава степен! Честно казано, не бе сигурна, че може да понесе предстоящата буря. Бе издържала мъчителното пътуване с влак, обратно до Чарлстън, безкрайно дългото клатушкане във фургона, а последните петнадесет мили измина пеша, от което получи слънчево изгаряне и разкървавени мехури по стъпалата си. Последните й пари отидоха за продукти за днешната вечеря. Дори успя да се изкъпе в кухнята и да се преоблече в чиста риза и панталони, така че от нея се носеше миризма на сапун. Беше изненадана да открие, че й харесва да бъде чиста. Банята, в края на краищата, не се бе оказала толкова лоша идея, дори това да означаваше, че трябва да вижда голите си гърди.
Опитваше се да кокетничи, като южняшките красавици, макар че от това й се гадеше.
— Как, какво, майоре? Приготвила съм ви вечеря. Това е всичко.
Той изскърца със зъби.
— Не, приготвяш се да умреш! Защото сега ще те убия!
Тя не му повярва, но нещо в гласа му, издаваше сериозните му намерения.
— Не ми викай! Ти на мое място би направил същото!
— За какво говориш?
— Нима би останал в Ню Йорк, докато някой се готви да ти отнеме единственото, което ти е най-скъпо? Не би седял в разкошната си спалня да четеш книги и да пробваш глупави рокли, докато всичко ти се изплъзва. Би се върнал в Южна Каролина толкова бързо, колкото можеш, точно като мен. И би направил всичко, за да запазиш това, което е твое!
— Май разбрах, какво си намислила.
С две големи крачки, той преодоля разстоянието между тях и преди Кит да успее да отскочи, зашари с ръце по тялото й.
— Спри!
— Не, докато не те обезоръжа!
Тя ахна, когато нетърпеливите му пръсти докоснаха гърдите й. Все едно я порази мълния, но на Кейн изглежда, не му направи впечатление. Със същото внимание удостои талията и бедрата й.
— Спри!
Той намери ножа, привързан към крака й.
— Беше планирала да използваш това, когато заспя ли?
— Щом нямах смелостта да те убия с револвера, едва ли щях да го сторя с ножа, сега!
— Може би, го носиш със себе си, за да отваряш консерви?
— Ти ми взе оръжието. Не можех да пътувам без никаква защита.
— Виждам! — и той постави ножа далеч от нея. — Тогава, след като не си планирала да ме убиеш, какво си намислила?
Всичко ставаше не така, както се бе надявала Кит. Искаше да му каже да се отдръпне по-далеч от нея, но не бе такава глупачка, че да го предизвиква толкова скоро.
— Защо първо не вечеряме, а след това да поговорим? По тези места, храната се намира трудно. Няма смисъл да оставяме всичко да изстине.
Кейн се замисли.
— Добре, ще ядем. Но после ще проведем сериозен разговор.
Кит кимна и забърза към кухнята.
— Идеално, ще сложа масата за минутка.
Кейн би трябвало да я разпита веднага, но бе прекалено гладен, дяволите да го вземат! Не бе ял истински, откакто напусна Ню Йорк!
Скри ножа и отиде в трапезарията. Кит се появи с поднос с пържено пиле, който постави на масата и той най-накрая забеляза нещо, което не си бе направил труда да види по-рано. Всичко по нея беше чисто. Късо постриганата й коса, карираната риза, на която липсваха копчета на врата, и тъмнокафявите панталони, висящи свободно около тънките й бедра, бяха чисти. Лицето й сияеше, като нова монета! Дори и през ум не му минаваше, че може да я накара по собствена воля да се изкъпе. Явно бе решила да използва драстични мерки, за да го умилостиви. Не, че щеше да постигне някакъв успех! Все още не можеше да повярва, че се бе върнала сама. Впрочем, защо не? Тя не разбираше смисъла на думата „предпазливост“.
— Сядай и яж, майоре! Сигурна съм, че си гладен.
Кейн трябваше да признае, че е добра готвачка. Пилето беше със златиста препържена коричка, а когато отви бисквитите, от тях се вдигна апетитна пара. Дори салатата от глухарче бе много вкусна.