Когато се наяде, със задоволство се облегна на стола.
— Само не казвай, че си приготвила всичко сама.
— Разбира се, че сама. Ако Софрония беше тук, щеше да ми помогне, но тя още не се е върнала.
— Софрония — това готвачката ли е?
— Да, и се грижеше за мен, докато растях.
— Явно не се е справила достатъчно добре с тази задача.
Виолетовите й очи се присвиха.
— Което ме навежда на мисълта, че аз също бих могла да кажа нещо за твоето възпитание.
Ситата вечеря го бе умилостивила малко, така че този път тя не получи достоен отпор.
— Всичко беше много вкусно.
Кит стана да донесе бутилката бренди, която бе оставила по-рано на бюфета.
— Розмари я беше скрила, преди да дойдат янките. Помислих си, че може би ще искаш една чашка, за да отпразнуваш пристигането си в „Райзън Глори“.
— Напълно в стила на майка ми. Да се погрижи по-добре за алкохола, отколкото за доведената си дъщеря.
Той взе бутилката, за да извади тапата и любопитно попита:
— Как плантацията е получила името си? Много е необичайно.
— Това се е случило малко след като дядо ми построил къщата — започна Кит и се облегна на бюфета. — На вратата почукал баптистки проповедник и помолил да му дадат храна. И въпреки че баба ми е била строга методистка, го нахранила. Поговорили, и когато разбрал, че плантацията е нова и все още няма име, им казал, че трябва да я нарекат „Възкръснала слава“, тъй като след няколко дни бил Великден. Така и направили. Става дума за това, че когато Исус е възкръснал, славата му се е възродила с пълна сила.
— Ясно — кимна той и извади парченце корк от чашата си. — Мисля, че е време да ми кажеш какво правиш тук.
Стомахът й се сви. Наблюдаваше го докато преглъща поредната глътка бренди, без да сваля поглед от нея. Той никога не пропускаше нищо.
Кит пристъпи към отворената врата, която водеше от трапезарията към обраслата с бурени градина. Отвън бе тихо и тъмно и тя можеше да подуши аромата на орловите нокти носен от нощния бриз. Обичаше всичко това толкова много! Дърветата и потоците, гледката и ароматите. Но най-много от всичко обичаше да гледа танца на памука в белите полета. Скоро всичко щеше да бъде отново постарому.
Бавно се обърна към Кейн. Всичко зависеше от следващите няколко минути и нямаше право на грешки.
— Дойдох да ти направя предложение, майоре.
— Излязох в оставка. Защо не ме наричаш просто Байрън?
— Ако за теб е едно и също, предпочитам да си остана на „майор“.
— Предполагам, че е по-добре, отколкото другите прозвища, с които си ме наричала — отново се облегна назад в стола. За разлика от истинските джентълмени-южняци, той не носеше вратовръзка на масата и яката на ризата му бе отворена. Без сама да осъзнава, Кит се загледа в силните мускули на шията му. Когато се усети, се принуди да отвърне очи.
— И така, в какво се състои твоето предложение?
— Ами… — опита да си поеме въздух. — Както може би си предположил, част от сделката ще бъде, да запазиш плантацията, докато бъда в състояние да я откупя от теб.
— Така и предположих.
— Няма дълго да се мъчиш — побърза да добави тя. — Само пет години, докато получа парите от фонда.
Той я изучаваше. Кит нерешително прехапа долната си устна. Предстоеше най-трудната част.
— Знам, че очакваш нещо в замяна.
— Разбира се.
Мразеше тази искра на забавление в очите му.
— Това, което искам да ти предложа, е… малко необичайно. Но ако добре си помислиш, ще видиш, че е напълно справедливо — преглътна задавено.
— Продължавай.
Кит стисна очи, пое дълбоко дъх и продължи.
— Готова съм да ти стана любовница.
Кейн се задави.
Тя изрече останалото на един дъх.
— Знам, че това те изненада, но дори ти трябва да признаеш, че съм по-интересна компания, отколкото тези жалки пародии на жени, които си принуден да срещаш в Ню Йорк. Не се кикотя и не пърхам с мигли. Не бих могла да флиртувам, дори и да исках, и не забравяй, че от мен никога няма да чуеш да говоря за мопсове. И най-важното: няма повече да ти се налага да се притесняваш за глупавите балове и вечери, които повечето жени харесват. Вместо това, можем да прекарваме времето си в лов, риболов и езда. Ще видиш, ще ни бъде добре заедно.
Кейн избухна в неудържим смях.
Кит искрено пожела, ножът й да е отново у нея.
— Можеш ли да ми обясниш, какво толкова смешно казах, по дяволите?
Най-накрая, той успя да се успокои. Остави чашата на масата и стана от стола.
— Кит, знаеш ли, защо мъжете имат любовници?