— Разбира се. Четох за живота на Луи XV.
Той я изгледа въпросително.
— Мадам дьо Помпадур — обясни тя. — Била е кралска любовница. Когато прочетох за нея, ми дойде тази идея.
Тя не каза, че мадам дьо Помпадур, освен това е била и най-влиятелната жена във Франция. Умна и проницателна, тя е държала в ръцете си не само краля, но и цялата страна. Кит не бе така честолюбива, но щеше да успее да се справи с плантацията, ако майорът се съгласеше да я направи своя любовница. Освен това, нямаше какво друго да му предложи, освен себе си.
Кейн се опита да каже нещо, спря, поклати глава и глътна на екс останалото бренди. Видът му беше такъв, сякаш всеки момент щеше да се взриви. Въпреки това, обясни спокойно:
— Да бъдеш любовница, включва много повече от лов и риболов. Имаш ли някаква идея за какво ти говоря?
Кит усети, как бузите й почервеняват. За тази част от сделката не се бе замисляла, а и в книгата нищо не пишеше.
Тъй като в плантацията отглеждаха животни, знаеше как се размножават, но не се бе задълбочавала в подробностите, а Софрония категорично бе отказала да отговаря на подобен род въпроси. Кит знаеше, че най-важните детайли й се изплъзват, но бе научила достатъчно, за да разбере, че целия процес е отвратителен. И все пак, това трябваше да стане част от сделката. Поради някаква причина, чифтосването беше важно за мъжете, и от жените се очакваше да го приемат, макар да не можеше да си представи, как мисис Когдел позволява на преподобния да се покачи на гърба й, както жребците постъпваха с кобилите.
— Знам за какво говориш. И съм готова да ти позволя да се чифтосаш с мен — неохотно промърмори Кит, — макар че няма да ми хареса!
Кейн отново се разсмя, после изражението му помръкна, като се замисли, дали да не й хвърли още един бой. Извади пура от джоба си и излезе в градината да я запали. Кит го последва. Кейн стоеше до старата ръждясала пейка загледан към овощната градина. Тя чакаше той да каже нещо и когато не последва отговор, попита:
— Е, какво ще кажеш?
— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал.
Огънчето от пурата, хвърляше трепкаща светлина върху лицето му. Обхвана я паника. Това бе единствения й шанс да запази „Райзън Глори“! Трябваше да го убеди!
— Защо да е нелепо?
— Защото е.
— Можеш ли да ми обясниш?
— Аз съм ти доведен брат!
— Мислиш ли! Това не означава нищо, чисто юридическо понятие.
— Също така, все още съм твой настойник, тъй като не успях да намеря никой в цялата околия, който да се съгласи да поеме тази отговорност. И като съдя по днешното ти поведение, предполагам, че това не е странно.
— Ще се поправя! Освен това съм наистина добър стрелец, така че на масата си винаги ще имаш месо.
Кейн отново избухна в ругатни.
— Когато си избират любовница, мъжете не търсят някой да им слага месо на масата, дявол да го вземе! Те искат жена, която изглежда, действа и мирише като жена!
— Но аз мириша наистина добре! Ето виж! — Кит поднесе ръцете си, за да може сам да се убеди. Но той кипеше от ярост.
— Те искат жена, която знае как да се усмихва, да говори хубави неща, да прави любов, от което ти и понятие си нямаш! За това се страхувам, че си вън от играта!
Момичето преглътна и последната си капчица гордост.
— Мога да се науча.
— О, за Бога! — и той закрачи към другата страна на покритата с чакъл пътека. — Вече реших!
— Моля те! Не…
— Няма да продам плантацията!
— Няма да я продадеш… — едва си пое дъх от огромната вълна щастие, която я заля. — О, майоре! Това е… това е най-прекрасното нещо, което съм чувала!
— Спри да се радваш! Имам едно условие.
Кит мигновено настръхна, а сърцето й се сви от лошо предчувствие.
— Никакви условия! Не се нуждаем от условия!
Той пристъпи в кехлибареното езеро на светлината идваща от трапезарията.
— Трябва да се върнеш обратно в Ню Йорк и да постъпиш в училище.
— Училище?! — погледна го недоверчиво. — Аз съм на осемнадесет години и съм твърде стара за училище! Освен това, през целия си живот съм се самообразовала.
— Не в такова училище. В пансион. Място, където изучават етикета и добрите маниери, и всички женски добродетели, от които ти и понятие си нямаш.
— Пансион? — беше ужасена. — Това е най-тъпото, най-инфантилното…
Кит забеляза буреносните облаци, които промениха изражението на лицето му, и мигновено смени тактиката.
— Позволи ми да остана тук. Моля те! Няма да ти създавам проблеми. Кълна се в Исус! Мога да спя в бараката и дори няма да усетиш, че съм наоколо. Мога да ти бъда полезна, защото познавам тази плантация най-добре от всички. Моля те, позволи ми да остана!