— Ще направиш, каквото ти казвам.
— Не, аз…
— Ако мислиш да ми се противопоставяш, ще продам „Райзън Глори“ толкова бързо, че няма да разбереш, какво се е случило. Повярвай ми, тогава няма да имаш и най-малката надежда да си я получиш обратно.
Прилоша й. Омразата й към Кейн се стегна в по-твърд и здрав възел.
— Колко… колко дълго се налага да остана в този пансион?
— До момента, в който можеш да се държиш като дама, така че предполагам, всичко зависи от теб.
— Но ти може да ме оставиш там завинаги.
— Добре, нека кажем — три години.
— Но това е прекалено много време! Тогава ще бъда на двадесет и една.
— Имаш много да учиш. Впрочем, изборът е твой.
Кит го изгледа горчиво.
— И какво ще стане тогава? Ще мога ли да откупя плантацията от теб с парите от фонда?
— Ще го обсъдим, когато му дойде времето.
Той имаше власт да я държи далеч от „Райзън Глори“ в продължение на години, далеч от всичко, което обичаше.
Кит се обърна и се втурна в трапезарията. Беше се унизила да му предложи себе си и спомена за това, непоносимо я терзаеше. Когато изгнанието й приключеше и си върнеше плантацията обратно, той щеше да си плати за всичко.
— Какво ще кажеш, Кит? — попита я той внезапно появил се в стаята.
Тя с труд произнесе думите.
— Все едно ми остави някакъв избор, янки?
— Е, добре, добре.
Женски глас, гърлен и съблазнителен се разнесе от коридора.
— Виж ти, какво ми е довело моето момиче от Ню Йорк!
— Софрония! — Кит бързо прекоси трапезарията и се хвърли в прегръдките на жената, която стоеше на вратата. — Къде беше?
— В Ръдърфорд. Джексън Бейкър е болен.
Кейн се вторачи в новодошлата с изненада. Значи това беше Софрония! Не си я бе представял така. В мислите му бе стара, пълна негърка, а тя бе някъде в началото на двадесетте и най-красивата и екзотична жена, която някога бе виждал. Слаба и стройна, тя се извисяваше над Кит. Имаше високи, изваяни скули; кожа с цвят на карамел и леко скосени, златисти очи, които бавно се повдигнаха към него, докато той я изучаваше. Погледите им се срещнаха и застинаха над главата на Кит.
Софрония се освободи от прегръдката на възпитаницата си и тръгна към Байрън с ленивата грация на пантера. Дори простата памучна тъкан на роклята, изглеждаше върху тялото й, като най-скъпа коприна. Когато стигна до него, спря и подаде тънката си ръка.
— Добре дошли в „Райзън Глори“, господарю.
Във влака, по целия обратен път на север, Софрония се държа отвратително. Казваше само „Да, сър“, „Не сър“ на Кейн, като му се усмихваше ласкаво и нито веднъж не застана на страната на Кит.
— Така е, защото той е прав — заяви Софрония, когато Кит окончателно загуби търпение. — Време е вече да започнеш да се държиш, като голяма жена. Не можеш да промениш своята същност.
— А на тебе ти е време да си спомниш, с кого си живяла заедно и с кого си по-близка.
Софрония и Кит се обичаха искрено, независимо, че едната беше бяла, а другата — черна. Което не означаваше, че не спореха. А тези спорове ставаха все по-разгорещени, колкото повече приближаваха Ню Йорк.
Минути, след като Магнус съзря Софрония, започна да се движи унесен като в мъгла, а мисис Симънс не спря да превъзнася достойнствата й. След три дни на Кит й бе втръснало до смърт. След това, вече лошото й настроение, се срина още повече.
— Приличам на истинска идиотка!
Сиво-кафявата й филцова шапка, нахлупена върху рошавата коса, приличаше на сосиера. Жакетът й с цвят на охра бе от качествена материя, но й бе твърде широк в раменете и грозната кафява рокля се влачеше по земята. Изглеждаше, като престаряла неомъжена леля.
Когато Софрония видя това безобразие, предизвикателно постави ръце на хълбоците си.
— А, ти какво очакваше? Казах ти, че дрехите, които е купила мисис Симънс са ти прекалено големи, но така и не пожела да ме чуеш! Ако искаш да знаеш, си го заслужаваш, защото си си въобразила, че си по-умна от другите!
— Само защото си три години по-голяма от мен и се намираме в Ню Йорк, не означава, че можеш да се държиш, като някоя кралица!
Елегантните ноздри на Софрония се разшириха.
— Мислиш си, че можеш да ми говориш всичко, което си поискаш? Е, аз не съм ти повече робиня, Кит Уестън! Разбираш ли ме? Вече не ти принадлежа! Не принадлежа никому, освен на Бог!
Кит не желаеше да нарани чувствата на Софрония, но понякога тя можеше да бъде много упорита.
— А ти знаеш ли думата „благодарност“? Научих те да смяташ, четеш и пишеш, макар това да бе против закона. Скрих те от Джеси Овертуърф в нощта, когато искаше да те замъкне в леглото си. А сега, при всеки удобен случай, взимаш страната на този янки!