— Ти ли ми говориш за благодарност? Колко години се старах да те държа по-далеч от очите на мисис Уестън! И всеки път, когато те хващаше и те заключваше в килера, аз бях тази, която те пускаше, а после получавах камшик! Така че не искам да чувам нищо за благодарност! Ти си, като примка около шията ми! Задушаваш ме! Ако не беше ти…
Внезапно Софрония спря, когато чу стъпки приближаващи отвъд вратата. Мисис Симънс се появи и обяви, че Кейн чака Кит долу, за да я отведе в пансиона, който беше избрал.
И изведнъж, двете воюващи страни се озоваха заключени в прегръдките си. Накрая Кит се отдръпна, вдигна грозната си, приличаща на сосиера шапка и отиде до вратата.
— Пази се, чуваш ли? — прошепна тя.
— Не позволявай на никой да те нарани в това модерно училище! — отвърна й Софрония.
— Няма.
Очите на младата негърка се напълниха със сълзи.
— Ще бъдем отново заедно, преди да се усетиш!
Част втора
Младата дама от Темпълтън
„Маниерите — най-удачния метод за съзидание“
Глава 5
Сградата на академия „Темпълтън“ за млади дами се намираше на „Пето Авеню“ и приличаше на голям кит, издялан от сив камък. Училището бе препоръчано от Хамилтън Удуърд, адвоката на Кейн. Макар че в него обикновено не приемаха девойки на възрастта на Кит, Елвира Темпълтън бе направила изключение за героя от „Мисионари Ридж“.
На третия етаж, Кит колебливо стоеше пред прага на стаята, в която щеше да се настани и изучаваше петте момичета, облечени в еднакви тъмносини рокли с бели яки и маншети. Те се бяха скупчили до прозореца на стаята и наблюдаваха улицата долу.
Не й се наложи да чака дълго, за да разбере в какво се бяха вторачили.
— О, Елзбет, той не е ли най-красивия мъж, когото някога си виждала?
Девойката, наречена Елзбет, въздъхна. Тя бе с лъскави кестеняви къдрици и красиво, свежо лице.
— Представете си, той беше точно тук, в академията, и не позволиха на никоя от нас да слезе долу! Каква несправедливост! — и добави с кикот: — Баща ми казва, че той не е истински джентълмен.
Още смях.
Едно много красиво момиче с руса коса, което напомни на Кит за Дора ван Нес, каза:
— Мадам Рикарди, оперната певица, се била побъркала от отчаяние, когато той й заявил, че се мести в Южна Каролина. Всички чуха за това. Тя му е любовница, нали знаете?
— Лилит Шелтън! — възкликнаха момичетата в престорен ужас и Лилит ги изгледа презрително.
— Ама че сте наивни! Толкова изкусителен мъж, като Байрън Кейн има десетки любовници!
— Не забравяйте това, което решихме — предупреди една от останалите. — Дори и да му е повереница, тя е южнячка, и всички ние трябва да я мразим!
Кит беше чула достатъчно.
— Ако това означава, че никога няма да ми се наложи да говоря с вас, глупави патки, толкова по-добре за мен!
Момичетата дружно се обърнаха и ахнаха. Кит почувства погледите им по грозната си рокля и ужасната си шапка. Още една точка в дългия списък с обиди и оскърбления, нанесени й от Кейн.
— Махайте се! Вън! Всички вие! И ако хвана някоя от вас отново тука, ще й сритам кльощавия задник така, че да се озове направо в ада!
С ужасени писъци девойките избягаха от стаята. Всички, с изключение на една. Тази, която бяха нарекли Елзбет. Тя се тресеше от страх, пухкавите й устни трепереха, а очите й станаха големи, колкото чаени чаши, пълни със сълзи.
— Ти, какво, глуха ли си? Казах ти да изчезваш!
— Аз… аз, не мога.
— Защо, по дяволите, да не можеш?
— Аз… аз живея тук.
— О! — чак сега, Кит забеляза, че в стаята има две легла.
Сладкото лице на девойката ясно говореше за природна доброта и Кит не намери сили да продължи с нападките си. Но в същото време, тя си оставаше враг.
— Ще трябва да се пренесеш в друга спалня.
— Мисис… мисис Темпълтън не разрешава. Вече я попитах.
Кит изруга, повдигна полите на роклята си и се тръшна на леглото.
— И от къде този късмет да си заедно с мен в една стая?
— Заради… заради баща ми. Той е адвокат на мистър Кейн. Аз съм Елзбет Удуърд.
— Бих казала, че за мен е удоволствие да се запознаем, но и двете знаем, че това ще е лъжа.
— Аз… аз по-добре да изляза.
— Направи го!
Елзбет изтича от стаята. Кит се намести по-удобно на възглавницата и се опита да си представи как ще оцелее през следващите три години.
За поддържане на дисциплината, академия „Темпълтън“ използваше система от наказателни точки. За всеки десет точки девойката биваше затваряна в събота, за един ден, в стаята си. До края на първия си ден, Кит бе натрупала осемдесет и три — за напразното споменаване името на Господ, веднага се получаваха десет точки. До края на първата седмица вече бе загубила броя им.