Мислеше да седне и веднага да й отговори, но после реши да изчака. Изглежда писмата й само разяряваха Кит. Вместо да се зарадва, когато я уведомяваше, че под доброто управление на Кейн, плантацията се възстановява, приятелката й я обвиняваше в съюз с врага.
Софрония огледа уютния хол, любувайки се на новата розова дамаска на дивана, и играта на слънчевите лъчи върху плочките от делфтски фаянс пред камината. Всичко блестеше излъскано с пчелен восък, усещаше се мириса на нова боя и положени грижи.
Понякога се мразеше за това, че работи от сутрин до вечер, за да върне отново красотата на дома. Работеше до изтощение заради този мъж, сякаш никога не бе имало война и тя все още бе робиня. Наистина, сега й плащаха за това и то много повече отколкото на всяка друга икономка в областта. И все пак, не беше удовлетворена.
Огледа се в огледалото с позлатена рамка, поставено между два прозореца. Никога не бе изглеждала по-добре. Редовното хранене бе смекчило ъгловатите черти на лицето й и закръглило острите ъгли по тялото й. Носеше дългата си коса прибрана и високо вдигната. Модната прическа увеличаваше и без това не малкия й ръст. Но това й харесваше. С екзотично скосените си златисти очи и бледо карамеления цвят на кожата, приличаше на амазонките нарисувани в книгите, които бе намерила в библиотеката. Намръщи се, когато огледа простата си рокля. Искаше да има рокли, шити от модни шивачки. Искаше да има парфюми и коприна, да пие шампанско от кристални чаши. Но най-много от всичко желаеше да има собствен дом, като един от онези уютни и боядисани в пастелни тонове в Чарлстън, със собствена прислуга, където да се чувства сигурна и защитена. И съвършено точно знаеше, как да постигне тази своя мечта. Трябваше да направи това, от което най-много се ужасяваше. Вместо да бъде икономка на белия мъж, трябваше да му стане любовница.
Всяка вечер, докато сервираше вечерята на Кейн, тя съблазнително поклащаше бедра и потъркваше гърди в рамото му. Понякога успяваше достатъчно да забрави за страха си от белите мъже и да забележи колко е красив, да си напомни, колко мило се отнася с нея. Но той бе твърде огромен и твърде силен, за да се почувства спокойна в негово присъствие. Независимо от това, тя кокетливо прекарваше език по устните си, за да ги навлажни, хвърляше му съблазняващи погледи и прилагаше всички трикове, на които бе принудена сама да се научи.
Неочаквано, в мислите й се появи образа на Магнус Оуен. Дяволите да го вземат! Мразеше начина, по който я гледаше с тъмните си очи, като че ли я съжаляваше. Мили, благословени Исусе, и ако това не бе достатъчно да си умреш от смях! Магнус Оуен, който изгаряше от желание по нея, имаше наглостта да я съжалява!
Полазиха я неволни тръпки, когато си представи мощните бели бедра обхванали златисто карамелените й крака, но се принуди да не мисли за предстоящото изпитание.
Нима Магнус действително си въобразяваше, че ще му позволи да се докосне до нея? На него или на който и да е друг негър? Нима той си мислеше, че тя бе положила всички усилия да усъвършенства себе си, наблюдавайки белите дами от Ръдърфорд, само за да се хвърли в обятията на негър, който не можеше да я защити? Малко вероятно! Особено в прегръдките на такъв, чиито очи я пронизваха и стигаха до най-потайните кътчета на душата й.
Софрония се отправи към кухнята. Съвсем скоро щеше да има всичко, което желаеше: дом, копринени рокли, безопасност, и щеше да го постигне по единствения начин, който знаеше — като удовлетвори похотта на белия мъж. Белият мъж, който бе достатъчно силен, за да я закриля.
Вечерта бе дъждовна. Силният февруарски вятър виеше в комините и тропаше по капаците на прозорците. Софрония забави крачка пред вратата на библиотеката. В едната си ръка държеше сребърен поднос с бутилка бренди и чаша, а с другата разкопча горните копчета на роклята, за да разкрие нежната изпъкналост на гърдите си. Беше време да направи следващия ход.
Пое си дълбоко въздух и влезе в стаята. Кейн повдигна глава от счетоводната книга.
— Сякаш си прочела мислите ми.
Бавно изпъна мощното си дългокрако тяло, стана от коженото кресло и се протегна. Тя не си позволи да отстъпи назад, когато той излезе иззад бюрото, движейки се като голям, свиреп лъв. Кейн работеше от изгрев до залез в продължение на месеци и по лицето му личеше, колко е уморен.
— Вечерта е студена — каза тя и остави подноса на бюрото. — Мислех си, че имаш нужда от нещо, което да те топли.