Принуди себе си да постави ръка в отвора на роклята си, за да подчертае намека. Той я погледна и тя усети познатата вълна на паника. За пореден път си напомни, колко беше добър към нея, макар да знаеше, че в него има нещо опасно, което се таеше под невъзмутимостта и неизменната му учтивост.
Погледът на Кейн замря върху пищната й гръд.
— Софрония…
Тя помисли за копринените рокли и уютния дом. Дом със здрави ключалки.
— Шшт.
Пристъпи към него и постави длан върху мускулестата му гръд. Тогава повдигна рамото си и шалът се плъзна до талията й.
През последните седем месеца, животът му бе изпълнен с упорита работа и малко удоволствия. Сега отпусна клепачи и затвори дългите си изящни пръсти около нейната ръка. Кожата му, потъмняла от слънцето на Каролина, бе по-бронзова от собствената й плът.
Той постави другата си длан под брадичката й и я повдигна.
— Сигурна ли си?
Принуди се само да му кимне. Той наведе глава и миг преди устните им да се срещнат, зад тях се чу шум. Обърнаха се и видяха Магнус Оуен да стои в рамката на отворената врата.
Добродушните черти на лицето му се изкривиха от ярост, когато ги видя вкопчени в прегръдка. Дълбоко от гърлото му се изтръгна ръмжене и той налетя на човека, когото считаше за най-добрия си приятел и който някога бе спасил живота му.
Неочакваното нападение изненада Кейн. Той залитна назад и едва успя да запази равновесие. Но веднага дойде на себе си, и се приготви за нова атака.
Ужасена, Софрония наблюдаваше сцената. Магнус замахна, но Кейн отстъпи навреме и вдигна ръка, за да блокира удара. Негърът посегна отново. Този път улучи Кейн в челюстта и той падна. Скочи веднага, но отказа да отвърне на удара.
Постепенно Магнус се опомни. Когато разбра, че приятелят му няма да се бие с него, безсилно отпусна ръце.
Кейн се взря в очите му, след това погледна Софрония, наведе се и вдигна стола, който бе паднал при борбата. С груб глас нареди:
— Няма да е лошо да поспиш, Магнус. Утре денят ще е дълъг — после се обърна към Софрония: — Можеш да си вървиш. Няма да имам повече нужда от теб.
Той така наблегна на последните думи, че не остави съмнение в смисъла им.
Софрония изхвръкна от стаята. Беше бясна. Магнус бе провалил плана й. В същото време се страхуваше за него. Тук бе Южна Каролина, а той си бе позволил да удари бял, при това неведнъж, а два пъти!
Почти не спа през цялата нощ. Очакваше дяволите в бели чаршафи да дойдат за него. Но нищо не се случи.
На следващия ден го видя да работи рамо до рамо с Кейн, докато почистваха полето от плевели. Страхът й се превърна в гореща ненавист. Той нямаше право да се намесва в живота й!
Същата вечер, Кейн й нареди да остави брендито му на масичката до вратата на библиотеката.
Глава 6
Свежи пролетни цветя изпълваха балната зала на академията за млади дами „Темпълтън“. Пирамиди от бели лалета бяха поставени пред камините, а на полиците върху тях — кристални вази с букети люляци. Дори огледалата бяха украсени с гирлянди от белоснежни азалии.
Погледите на събралите се в балната зала гости, бяха устремени към подиума с очарователна, увита в рози арка, откъдето трябваше да се появят випускнички 1868 година.
Освен родителите на дебютантките, тук присъстваха и членове на най-известните фамилии в Ню Йорк: Шермерхорн, Ливингстън, няколко Джей и ван Рънселър. Нито една от грижовните майки не би позволила на сина си да пропусне такова събитие. Това бе първото представяне в обществото на младите дами от „Темпълтън“, и най-вече бала на завършилите училището. По-добро място, където да се намери подходяща съпруга, просто не съществуваше.
Ергените се бяха събрали на групички из залата. Редиците им бяха разредени от войната, но все още имаше достатъчно, за да удовлетворят молитвите на майките на дебютантките.
По-младите мъже излъчваха безгрижна увереност в себе си, независимо, че нечии ръкави на безупречно ушитите фракове висяха празни, а много от тях все още неотпразнували своя двадесет и пети рожден ден, тежко се подпираха на бастуни. По-възрастните ергени с препълнени портфейли от бума на следвоенната икономика, демонстрираха своя успех с диамантени бутониери и тежки, златни верижки на часовниците си.
Тази вечер джентълмените от Бостън, Филаделфия и Балтимор за първи път щяха да имат привилегията да се срещнат с най-новите и най-желани дебютантки на Манхатън. За разлика от нюйоркските им съперници, те нямаха възможността да присъстват на чайните партита и неделните вечеринки, които предшестваха този бал. Затова внимателно се ослушваха, когато местните ергени обсъждаха фаворитките в тазгодишната сватбена надпревара.