Погледът на Кейн се впи в узрелите като ягода устни, подаващи се под воала. Прекрасна и интригуваща! Родителите й би трябвало да я държат под ключ!
Докато Кейн я изучаваше, от своя страна Кит също го разглеждаше, под прикритието на воалетката. Бяха минали три години. Сега го оценяваше през погледа на по-възрастна жена. Това, което видя, изобщо не я успокои. Той бе възмутително красив, много по-красив, отколкото го помнеше. Слънцето бе покрило с бронзов загар лицето му и изсветлило, почти до бяло, кичури от русата му коса. По слепоочията обаче тя тъмнееше и му придаваше свежия вид на човек, който стои през повечето време на открито. Не бе успял да се преоблече и гледката на мускулите, играещи по тялото му, странно я развълнува. Бялата риза бе опъната по мощните му гърди, ръкавите бяха запретнати и откриваха яки, здрави китки. Тесни панталони обгръщаха мускулести, мощни бедра.
Просторното помещение, в което се намираха изведнъж й се стори тясно. Дори стоейки на едно място, Кейн излъчваше аура на властност и опасност. Как бе успяла да забрави за това? Какъв странен механизъм на самозащита я бе принудил да го принизи в мислите си до нивото на обикновен мъж? Беше грешка, която нямаше да повтори отново.
Кейн усети погледа й с всяка клетка на тялото си. Тя като че ли нямаше намерение да заговори първа. Това хладнокръвие, което показваше и силната й самоувереност, доста го заинтригуваха. Любопитен да разбере до къде можеше да стигне самонадеяността й, той наруши мълчанието, като попита умишлено рязко:
— Искали сте да ме видите?
Заля я вълна на удовлетворение. Не беше я познал. Шапката с воала й бе дала малко предимство. Маскарадът нямаше да продължи дълго, но времето бе достатъчно, за да прецени противника си с мъдрите очи на възрастна жена, а не през погледа на незряла осемнадесет годишна девойка, която знаеше всичко, но същевременно нямаше опит в нищо.
— Тази стая е много красива — каза хладно тя.
— Имам отлична икономка.
— Късметлия сте.
— Да, така е — той влезе навътре в стаята, с походката на човек, който прекарва дълго време на седлото. — Обикновено тя приема неочакваните гости, но сега е излязла по работа.
Кит се чудеше за коя ли я мисли.
— Отишла е да види Знахарката.
— Знахарката?
— Тази, която прави магии, амулети и предсказва бъдещето — след три години в „Райзън Глори“, той дори и това не знаеше. Още едно доказателство, че не му беше тук мястото. — Тя се е разболяла и Софрония е отишла да я посети.
— Познавате ли Софрония?
— Да.
— Значи живеете наблизо?
Тя кимна, но не му даде повече подробности. Кейн й посочи един стол.
— Не сте си казали името на Луси.
— Луси? Имате предвид прислужницата?
— Виждам, че все пак не сте уведомена за всичко.
Тя заобиколи стола, който й бе показал и отиде до камината, като преднамерено му обърна гръб. Кейн забеляза, че тя пристъпва много по-смело, отколкото бе присъщо на жените. Освен това, не се опита да застане в поза, която да подчертае модерната й рокля или да покаже фигурата й в най-благоприятната светлина. Изглежда не изпитваше благоговеен трепет от различните платове. Създаваше впечатление, че веднага след като наденеше първата попаднала й рокля сутрин и закопчееше копчетата й, мигновено забравяше за своята външност.
Раздразнен от явното пренебрежение на непознатата, Кейн реши да я попритисне.
— Вашето име?
— Важно ли е?
Гласът й нисък и дрезгав, без съмнение принадлежеше на южнячка.
— Може би.
— Интересно, защо?
Кейн бе заинтригуван колкото от хитрия й начин да избягва отговорите на въпросите му, толкова и от лекото ухание на жасмин, което се носеше от полите й, и възбуждаше чувствеността му. Жалко, че тя не искаше да се обърне и да му даде възможност да разгледа загадъчните й черти, едва забележими под воалетката.
— Тайнствена дама — подразни я той, — която влиза в леговището на врага, без загрижена майка или дори компаньонка. Не е много умно.
— Невинаги се държа разумно.
Кейн се усмихна.
— Нито пък аз.
Погледът му се плъзна по глупавата малка шапка и тежкия кок от копринени коси, завит на тила й. Представи си как ще изглеждат тези къдрици разпуснати по голите й белоснежни рамене. Заля го възбуда, която бе сигурен признак, че много дълго е бил без жена. Но дори да бе прекарал цялата предишна нощ между чаршафите с любовница, непознатата пак щеше да пробуди желанието в него.
— Трябва ли да очаквам появата на ревнив съпруг, който ще заблъска по вратата ми в търсене на жена си?