— Нямам мъж.
— Не?
Изведнъж му се прииска да изпита границите на нейната самоувереност.
— Тогава, защо сте тук? Нима изборът на подходящи кандидати в окръга толкова е намалял, че благовъзпитаните дами от Юга са принудени да търсят в леговището на врага.
Дамата се обърна. Този път, той успя да зърне под воала, блестящи очи и малък нос, с потрепващи ноздри.
— Уверявам ви, майор Кейн, не съм тук, за да си търся съпруг. Имате прекалено високо мнение за себе си.
— Аз ли?
Той пристъпи по-близо. Краката му закачиха полата й.
Кит искаше да отстъпи, но се спря. Той бе хищник, и като всички тях, се наслаждаваше на слабостта на своята жертва. Дори най-малкото отдръпване щеше да бъде победа за него, а тя не трябваше да показва страх. В същото време се чувстваше леко замаяна от близостта му. Усещането би трябвало да е неприятно, но беше точно обратното.
— Кажете ми тайнствена лейди, какво друго би довело порядъчна млада жена в дома на един самотен мъж? — гласът му бе дълбок и ироничен, а сивите му очи блестяха дяволито, което накара кръвта й да кипне. — Или може би, дамата не е толкова порядъчна, колкото иска да се представи?
Кит надменно вирна брадичка и срещна погледа му.
— Не съдете за другите по себе си!
Само ако знаеше, колко много го развълнува мълчаливото й предизвикателство! Какви ли бяха очите й зад този полупрозрачен воал, тъмни или в екзотичен цвят? Всичко в тази жена го интригуваше. Тя не беше глупава кокетка или парникова орхидея. По-скоро му напомняше на дива роза, растяща непокорно в най-дълбоката част на гората, дива роза с бодливи тръни, готова да убоде до кръв всеки мъж, който я докосне. Първичното в него откликна на предизвикателството, което усети в нея. Какво щеше да стане, ако се промъкнеше покрай тези шипове и извадеше дивата роза от дълбоките гори?
Още преди той да помръдне, Кит разбра, че щеше да се случи нещо. Искаше да се обърне и да побегне, но краката й не я слушаха. Когато се взря в изсеченото му лице се опита да си спомни, че този човек е смъртния й враг. Той контролираше всичко, което й бе най-скъпо: домът, бъдещето и свободата й. Но тя винаги се бе подчинявала на инстинктите си — грохотът на сърцето й заглуши гласа на разума.
Кейн бавно вдигна покритата си с белези ръка и я постави отстрани на шията й. Докосването му беше удивително нежно и безумно възбуждащо. Кит знаеше, че трябва да се отдръпне назад, но тялото и краката й не се подчиниха. Палецът му погали брадичката й, мина покрай ръба на воала и се върна обратно към падинката зад ухото й. Ласката по копринената й кожа изпрати сладостни тръпки по цялото й тялото. Същият този палец докосна изящната раковина на ухото й и отстрани малките кичурчета коса, които се виеха около нефритовата обица. Лекият му дъх раздвижи края на воалетката. Кит се опита да отстъпи, но беше като парализирана. И тогава той наклони глава.
Целувката му бе нежна и убедителна. Тя по нищо не напомняше атаката на лигавата и гнусна уста на съдружника на Хамилтън Удуърд. Ръцете на Кит сами се повдигнаха и обгърнаха раменете му. Усещането от топлината на мускулестата му плът се сля с удоволствието от целувката, и младата жена се изгуби в море от чувства.
Устните му се отвориха и се заиграха със затворената й уста. Силните му ръце обхванаха талията й. Нищожното пространство между телата им изчезна напълно. Кит едва не загуби остатъка от разума си, когато гърдите му се притиснаха към нейните, а бедрата му опряха в плоския й корем. Влажният връх на езика му започна своята нежна магия вмъквайки се между устните й. Шокиращата интимност я възпламени. Див порив от изгарящи усещания премина през всяка частица от тялото й. През неговото също.
Те изгубиха своята същност. За Кит, Кейн вече нямаше име. Той беше типичния мъж — свиреп и взискателен. А за него, тайнственото, скрито под воала създание в обятията му се оказа всичко, което търсеше в една жена… но досега не бе намерил.
Той губеше търпение. Езикът му се промъкна по-дълбоко, твърдо решен да премине през бариерата на зъбите й и да получи пълен достъп до вътрешността на сладката й уста.
Необичайната агресия отрезви малко Кит. Нещо не беше както трябва… Той прокара ръка по гърдите й и реалността я заля като студена, осъдителна вълна. Тя издаде сподавен вик и отскочи назад.
Кейн беше потресен много повече, отколкото му се искаше да признае. Стана така, че се натъкна на тръните много по-рано, отколкото очакваше.
Тя стоеше пред него — гърдите й се повдигаха, а дланите й бяха здраво стиснати в юмруци. С песимистична увереност, че останалите черти на лицето й няма да му направят такова впечатление, като устните й, Кейн протегна ръка и повдигна нагоре воалетката.