Как можа да му позволи да я целуне така? Този въпрос, който се опитваше да не си задава, й действаше като юмрук в корема. Наистина, беше го отблъснала, но не и преди да я бе целунал толкова страстно. Ако на негово място бе Брандън Пърсел, можеше да разбере, но как можа да направи такова нещо с Байрън Кейн?
Спомни си лекцията на мисис Темпълтън, за греха на Ева, в навечерието на завършването. Със сигурност само една безсрамница би могла да се забрави така, и то с най-злия си враг. Може би с нея нещо не беше наред?
Глупости! Просто бе изтощена от пътуването, а и бърборенето на мис Доли би довело всекиго до лудост.
Твърдо решена да не мисли повече, Кит съблече роклята и застана пред умивалника по долна риза и фуста. Къпането отдавна бе станало едно от любимите й удоволствия. Не можеше да повярва, че някога бе мразила сапуна и водата. Какво глупаво дете е била преди! Глупава за всичко, освен за омразата си към Кейн!
Проклинаше тихо под носа си — навик, който дори Елзбет не успя да изкорени. Преди да напусне дневната, Кейн й бе наредил да се срещнат след вечеря в библиотеката. Щеше да бъде твърде преувеличено да се каже, че Кит с нетърпение очаква разговора. В същото време, той трябваше да разбере, че тя вече не е онази незряла, осемнадесетгодишна девойка.
Луси бе разопаковала вече багажа й и когато за миг хвърли поглед на една стара рокля, й се прииска да изскочи на двора и да продължи с разглеждането на родния си дом. Но скоро трябваше да слезе долу и да продължи битката. На сутринта щеше да има достатъчно време.
Избра бяла рокля с разпръснати по нея букетчета незабравки. Горната пола бе ушита така, че между предните гънки се откриваше долната фуста в тон с цветята. Кейн, дяволите да вземат душата му, й бе предоставил щедра издръжка за дрехи и Кит се бе обзавела с красиви тоалети. Голяма част от тях дължеше на Елзбет, която бе заявила, че вкусът й е твърде хаотичен и никога не я пусна сама по магазините. Наистина, дължеше всичко на приятелката си — Кит бързо се уморяваше от суетата и необходимостта да избира, затова се съгласяваше с всичко, което й предлагаха продавачите.
Нетърпеливо измъкна фибите. Тази сутрин бе сресала косата си в испански стил: разделена по средата и стегната на прост кок на тила. Няколко кичурчета беше оставила пуснати върху челото и страните си, и заедно с черните обеци, й придадоха елегантност, която беше идеална за първата й среща с Кейн.
Повече нямаше да търпи да ограничават свободата й!
Разреса косата си докато заблестя, след това я вдигна и я закрепи с филиграновите гребени, които Елзбет й бе подарила. Буйните къдрици нападаха по раменете й. След като постави на китките си малко от любимия си жасминов парфюм беше готова да отиде при мис Доли.
Когато почука на вратата й, Кит се зачуди, как крехката й спътница щеше да се справи със срещата си на вечеря с героя-янки. Почука втори път и когато никой не й отговори, бутна вратата.
Мис Доли седеше сгушена в люлеещия се стол в ъгъла на тъмната стая. По набръчканите й бузи се стичаха сълзи, които тя безуспешно се опитваше да изтрие с парцаливо парче, което някога е било светлосиня носна кърпичка.
Кит се втурна към нея.
— Мис Доли! Какво се е случило?
По-възрастната жена изглежда не я чуваше. Кит коленичи пред нея.
— Мис Доли!
— Здравей, мила — промърмори тя. — Не разбрах, че си влязла.
— Защо плачете? — Кит стисна ръцете й. — Кажете ми какво не е наред?
— Нищо, наистина. Глупави спомени — как играехме на кукли със сестра ми, като деца. Играехме в беседката под лозницата. Спомените са част от старостта.
— Вие не сте стара мис Доли! Погледнете се! В тази бяла рокля изглеждате свежа, като пролетен ден!
— Опитвам се, да не се отпускам — призна мис Доли и се изправи в стола, докато бършеше мокрите си страни. — Понякога, в дни като днешния, си спомням за неща, които са се случили преди много години и това ме натъжава.
— Какви неща?
Мис Доли я потупа по ръката.
— Хайде сега, скъпа. Не искаш да слушаш моите глупости.
— Вие не говорите глупости — възрази Кит, макар преди няколко часа навика на компаньонката й да говори за всичко, което й дойдеше на ум, я беше побъркало.
— Ти имаш добро сърце, Катрин Луиз, разбрах го от пръв поглед. Бях много щастлива, когато ми предложи да те съпровождам обратно до Южна Каролина — тя поклати толкова енергично глава, че лентите на шапката й затрептяха. — Не ми харесва на Север. Всички говорят толкова високо. Не обичам янките, Катрин. Съвсем не ги харесвам.