Сивите очи се превърнаха в късчета лед.
— Преди три години, когато ми беше помощник-коняр, ти бе трън в петата ми, но беше смела и трудолюбива. Предишната Кит Уестън не се продаваше за дрехи и бижута.
— Предишната Кит Уестън, не беше принудена от своя настойник да завърши училище, което превръща младите момичета в примерни съпруги.
Беше отбелязала точка. Той реагира с небрежно повдигане на раменете и се облегна на полицата над камината.
— Всичко това е в миналото.
— Точно миналото ме превърна в това, което съм сега — тя пое дълбоко дъх. — Имам намерение да се омъжа, но не искам да направя грешен избор. Нуждая се от време и бих искала да го прекарам тук.
Той я изучаваше.
— Тези млади хора… — гласът му се пречупи и излезе като задавен хрип. — Целувала ли си ги така, както целуна мен?
Беше й необходима цялата сила, за да не погледне в страни.
— Дължеше се на умората от пътуването ми. А и те са твърде много джентълмени, за да ме притискат така, както направи ти.
— Значи са глупаци.
Тя се зачуди, какво имаше предвид с тези думи. Кейн се отдалечи от камината.
— Добре, така да бъде. Имаш един месец. Ако до тогава не се справиш, се връщаш обратно в Ню Йорк, с или без съпруг. И още нещо… — той многозначително кимна към коридора. — Тази лудата трябва да се махне. Нека да си почине един ден, след това я качи на влака. Аз ще я компенсирам.
— Не! Не мога!
— Да, можеш!
— Но, аз й обещах!
— Направила си грешка.
Той изглеждаше толкова непреклонен. Какви аргументи трябваше да изложи, за да го убеди?
— Не мога да остана тук без придружителка.
— Малко е късно да се притесняваш за почтеността си.
— Може би за теб, но не и за мен.
— Мисля, че тя не става много за компаньонка. Веднага щом някой от съседите я заговори, ще разбере, че е луда.
Кит мигновено се хвърли в пламенна отбрана.
— Тя не е луда!
— Не можеш да ме заблудиш!
— Тя е само малко… по-различна.
— Повече от малко — Кейн я изгледа подозрително. — Как така изведнъж си въобрази, че аз съм генерал Лий?
— Аз… може би по невнимание съм споменала нещо.
— Ти си й казала, че съм генерал Лий?
— Не, разбира се, че не! Тя просто се страхуваше от срещата с теб. Опитах се да я развеселя. Нямах никаква представа, че ще вземе всичко на сериозно — Кит му обясни, какво се беше случило, когато бе отишла в стаята на мис Доли.
— И сега, очакваш от мен да се съглася с тази шарада?
— Няма да ти бъде трудно — отбеляза Кит разумно. — Тя и без това води сама по-голямата част от разговорите.
— Това не ми харесва.
— Но, трябва — мразеше да го моли и думите почти заседнаха в гърлото й. — Моля те! Тя няма къде другаде да отиде.
— Дяволите да го вземат, Кит! Не я искам тук!
— И мен не ме искаше, но ми разреши да остана. Каква е разликата, ако го направиш за още един човек?
— Огромна — той млъкна за малко, сякаш пресмяташе нещо на ум, след това се усмихна хладно. — Ти искаш толкова много от мен, но досега не чух, какво предлагаш в замяна.
— Ще тренирам конете ти — отвърна му бързо.
— Мислех си за нещо… по-лично.
Тя преглътна.
— Ще почиствам дрехите ти.
— Преди три години беше много по-изобретателна — напомни й той. — Разбира се, тогава не беше толкова опитна… колкото си сега. Спомняш ли си нощта, когато ми предложи да станеш моя любовница?
Тя облиза с върха на езика сухите си устни.
— Тогава бях отчаяна.
— Колко отчаяна си сега?
— Намирам този разговор за неприличен — успя да каже, подражавайки на високомерния тон на Елвира Темпълтън.
— Но не толкова, колкото целувката ми този следобед — той я приближи още, гласът му беше нисък и леко дрезгав. За момент, тя си помисли, че отново ще я целуне. Вместо това, Кейн изкриви устни в усмивка, пълна с подигравка. — Мис Доли може да остане, за сега. По-късно ще ти съобщя, каква отплата искам от теб.
Когато той излезе от стаята, Кит остана загледана във вратата, като се чудеше, дали бе спечелила или загубила.
Същата нощ, Кейн дълго лежа, неподвижен в тъмнината, подложил ръка под главата си и загледан в тавана. Каква игра беше играл с нея тази вечер? Или тя беше започнала някаква игра с него?
Целувката й следобед му даде ясно да разбере, че не е невинна. Но дали беше толкова необуздана, колкото твърдеше в писмото си Удуърд?
Не знаеше. За сега. Щеше да изчака и да наблюдава.