В мислите си видя устата й — като дива роза, устните й — меки, нежни венчелистчета. Желание — горещо и неистово прониза тялото му.
Едно беше сигурно. Времето, когато гледаше на нея, като на дете, бе отминало безвъзвратно.
Глава 9
Въпреки безсънната нощ, която беше изкарала, на следващата сутрин Кит стана рано. Обу панталони в цвят каки, които биха скандализирали Елзбет, а върху дантелената си камизола облече мъжка риза. Съжали, че ръкавите са дълги, но в противен случай ръцете й щяха да потъмнеят, като калифорнийски орех. Утешаваше се с мисълта, че бялата тъкан е толкова фина, колкото бельото й, и щеше да й бъде достатъчно прохладно.
Напъха края на ризата си в панталоните и закопча до горе копчетата. Когато обу ботушите се наслади на меката кафява кожа, която обгърна краката й. Това беше първия чифт хубави ботуши за езда, които някога бе притежавала, и нямаше търпение да ги изпробва.
Сплете косата си на дълга плитка, от която веднага се изплъзнаха малки навити кичурчета и се спуснаха над челото, и около украсените с блестящи сребърни обици уши. За да пази сянка на лицето си, бе купила мъжка филцова шапка с плоска периферия и тънки кожени връзки, за закрепване под брадичката.
Когато приключи с тоалета, хвърли поглед в огледалото и се намръщи на отражението си. Въпреки мъжките дрехи, никой не би я сбъркал с момче! Меката материя на ризата недвусмислено се обтягаше около гърдите й, а тесните панталони, очертаваха женствените й бедра.
Какво от това?! Възнамеряваше да носи нетрадиционното си облекло, само на територията на „Райзън Глори“, за официални излизания имаше специален костюм за езда, който ненавиждаше. Направи гримаса при мисълта, че тогава ще трябва да слага и дамското седло, което бе ползвала няколко пъти на разходка в Сентрал парк. Колко го мразеше само, то я лишаваше от усещанията за сила и свобода, като в същото време я караше да се чувства неловко и нестабилно.
Измъкна се тихо от къщата, без закуска и сутрешен разговор със Софрония. Старата й приятелка я бе посетила в стаята предишната нощ. Вежливо изслуша разказите й, но за промените в собствения си живот не спомена нищо. Когато се опита да я разпита за подробности, тя предпочете да й предаде клюките от околността, вместо да разкрие нещо за себе си. Но при споменаването на Магнус Оуен, веднага се появи старата Софрония — надменна и раздразнителна.
Софрония винаги бе представлявала загадка за нея, но сега сякаш имаше много повече от това. Не бяха просто външните промени, предизвикани от хубавите дрехи и добрата храна. Изглежда приятелката й негодуваше срещу нея. Може би, това чувство винаги го бе имало, но тогава Кит бе твърде млада, за да го разбере. Още по-объркващо беше, че под тази обида, почувства старата позната любов на Софрония към нея.
Когато излезе в открития двор, зад къщата, Кит деликатно подуши въздуха. Миришеше точно така, както си спомняше: на топла земя и пресен оборски тор. Усети дори слабия мирис на скункс, който не беше чак толкова неприятен от разстояние. Мерлин изскочи от обора да я поздрави, тя спря, за да го почеше зад ушите и да му хвърли пръчка, която той донесе обратно.
Конете не бяха изведени още в заграждението, затова Кит влезе в конюшнята — нова сграда, построена върху основите на старата, изгорена от янките. Токовете на ботушите й тракаха по каменния под, който беше пометен толкова старателно, както по времето, когато самата тя се грижеше за обора.
От десетте бокса, само четири бяха заети, като в два от тях имаше впрегатни коне. Огледа другите, и веднага отхвърли старата кафеникава кобила, която бе твърде кротка и приятелски настроена. Тя беше добра за неопитен ездач, но Кит отдавна не беше такава.
Последният кон я развълнува. Беше черен като нощта, с бяла звезда в средата на челото. Голямо, мощно животно, почти осемнадесет лакътя високо, с умни, живи очи.
Тя протегна ръка, за да погали дългата му елегантна шия.
— Как се казваш, момче?
Животното тихо изцвили и завъртя рязко глава. Кит се усмихна.
— Мисля, че с теб ще станем добри приятели.
В този момент вратата на конюшнята се отвори и тя видя да влиза момче, може би единадесет или дванадесет годишно.
— Вие ли сте мис Кит?
— Да. А ти кой си?
— Аз съм Самуел. Майорът ми нареди, да ви предам, да вземете Лейди, ако искате да яздите.
Кит подозрително погледна към старата кобила.
— Лейди?
— Да, мем.
— Съжалявам, Самуел — и тя поглади копринената шия на жребеца. — Ще оседлаем този, вместо нея.
— Това е Съблазън, мадам. Майорът най-строго ми нареди да не взимате Съблазън, а да яздите Лейди. Каза ми още, че ако ви позволя да изведете жребеца от обора, ще ми съдере кожата от бой, а на вас ще ви се наложи да живеете с тази вина.