Кит едва не избухна при този толкова явен шантаж. Кейн надали щеше да изпълни заплахата си по отношение на Самуел, но сърцето на този човек беше жестоко, както на всеки негодник-янки, така че не можеше да рискува. Погледна с копнеж Съблазън. Никога не бе виждала по-хубав кон от него.
— Оседлай Лейди — въздъхна тя. — Ще поговоря с мистър Кейн.
Както предположи, кобилата се интересуваше повече от свежата трева, отколкото от разходка из полето. Скоро Кит прекрати опитите си да я накара да се движи по-бързо от лек тръст, и съсредоточи вниманието си на промените наоколо.
Всички стари бараки на робите, освен няколко, бяха унищожени. Не си бе позволявала да мисли за тази част от плантацията, и сега се зарадва, като видя разчистеното пространство. Тези, които бяха оставени, бяха ремонтирани и боядисани. Около тях и пред входните им врати имаше цветя и градини. Махна за поздрав на децата, играещи в сенките на евкалиптите, под които някога и тя бе лудувала.
Когато стигна началото на първата засадена площ, слезе от коня и тръгна да разгледа. Младите памукови растения бяха покрити с тесни пъпки. Гущерче изпълзя от почвата близо до ботуша й и тя се усмихна. Гущерите и жабите, заедно с лястовиците и присмехулниците унищожаваха бръмбарите, които изяждаха листата на памуковите насаждения. Беше твърде рано да се каже, но изглежда Кейн щеше да получи добра реколта.
Кит почувства смесица от гордост и гняв. Това трябваше да бъде нейната реколта, не неговата!
Огледа още един път добре познатата й земя и към завладелите я вече чувства се прибави и паника. Плантацията изглеждаше много по-преуспяваща, отколкото си бе представяла. Какво щеше да стане, ако парите й не бяха достатъчни, за да я откупи обратно? Дори не искаше да си помисли за ужасната възможност, Кейн да откаже да й я продаде. Трябваше по някакъв начин да получи достъп до счетоводните книги.
Отиде при Лейди, кротко пасяща детелини, и грабна юздата, която не си беше направила труда да завърже към някое дърво. Използва един пън, за да се качи на седлото и се отправи към езерцето, където бе прекарала в плуване много щастливи часове през летата. Всичко беше, както го помнеше — чиста изворна вода и бряг, обрасъл с върби. Обеща си да поплува някой път, когато щеше да е сигурна, че никой няма да я притеснява.
Стигна до малкото гробище, където бяха погребани най-близките й роднини, и се облегна на желязната ограда. Тялото на баща й лежеше в братската могила в Хардин Каунти, щата Тенеси, недалеч от църквата Сило. Гробът на Розмари Уестън се намираше в най-отдалечената част, до оградата.
Кит въздъхна тежко и подкара кобилата към югоизточната част на плантацията, където се намираше новата предачница, за която бе чула от Брандън Пърсел. Преминавайки през малка горичка, тя видя спънат кон и реши, че това трябва да е Вандал, жребецът, за който й разказваше Самуел, докато оседлаваше Лейди. Животното не беше лошо, но тя тъгуваше по Аполон.
Спомни си какво беше казал Магнус за Кейн: „Майорът не си позволява да се привързва към това, което обича. Той подарява конете и книгите си, преди да се привърже твърде много към тях“.
Когато заобиколи дърветата пред погледа й се появи новата предачница. Южните щати обикновено изпращаха изчистения памук в Англия за по-нататъшна обработка. След войната, шепа плантатори бяха построили няколко предачници, където изтегляха памука в нишки. Компактните шпули, заемаха много по-малко място в параходите, отколкото обемните бали, докато ги превозват до тъкачниците в Англия. По този начин се икономисваха пари за транспорт. Скоро тази идея щеше да получи широко приложение. Но Кит не желаеше това да става и на територията на „Райзън Глори“.
Предишната нощ бе разпитала Софрония и бе узнала, че Кейн не е закупил тъкачни станове. Това щеше да бъде само предачница. Памукът щеше да се почиства, разчепква и да се изтегля в нишки на становете.
Пред нея се извисяваше продълговато тухлено здание на два и половина етажа с много прозорци. Сградата беше много по-малка в сравнение с огромните предачници в Нова Англия по реката Меримак, които бе виждала на снимка, но изглеждаше огромна и заплашителна за размерите на „Райзън Глори“. Това много усложняваше нещата.
От предачницата се чуваха ударите на чукове и гласовете на работници. Трима мъже работеха на покрива, а четвърти, натоварен с керемиди на гърба си, се изкачваше по стълбата, облегната на стената на сградата.
Всички бяха съблекли ризите си. Когато един от тях се изправи, вълна от мускули се раздвижи върху гърба му. И макар да не виждаше лицето му, тя го позна. Приближи към постройката и слезе от коня. Широкоплещест мъж, тикащ количка, я забеляза и побутна работника до себе си. Двамата спряха работа и се вторачиха в нея. Постепенно на строителната площадка се възцари тишина, работниците един по един започнаха да излизат от сградата или се надвесваха през прозорците, за да видят младата жена облечена в мъжки дрехи.