Кейн, учуден от неочакваната тишина погледна надолу. Видя само върха на плоска шапка — нямаше нужда да вижда лицето под нея, за да познае своя посетител. Един поглед по тънкото, женствено тяло, така ясно очертано от бялата риза и панталоните, които обгръщаха чифт дълги стройни бедра, му каза всичко необходимо, което трябваше да знае.
Поклати глава и се спусна по стълбата. Когато застана пред Кит започна да я изучава внимателно. Боже, колко беше красива!
Бузите й горяха от смущение. Трябваше да облече скромния костюм за езда, който толкова много ненавиждаше. Вместо да я порицае, както очакваше, Кейн сякаш се наслаждаваше на мъжкото й облекло. Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.
— Може да си обута с панталони, но със сигурност не изглеждаш вече като недорасъл помощник-коняр.
Доброто му настроение я подразни.
— Спри!
— Какво?
— Да се усмихваш!
— Не може ли да се усмихвам?
— Не се препоръчва. Изглеждаш глупаво. С твоята физиономия можеш само да се мръщиш и ръмжиш на околните, за нищо друго не става.
— Ще се опитам да го запомня — хвана я за ръката и я побутна към вратата на предачницата. — Хайде, ела да ти покажа, какво правим тук.
Въпреки че строителството на сградата беше към края си, вътре бе монтиран само парния двигател, който щеше да задвижва становете. Кейн й разказваше за приводни ремъци и вретена, но Кит не можеше да се съсредоточи. Той трябваше да си облече ризата, преди да започне да я развежда!
Запозна се с рижав мъж на средна възраст, който Кейн представи като Джейкъб Чайлдс от Нова Англия — бе го наел от предачниците в Провидънс. За първи път научи, че през последните години, Кейн на няколко пъти бе пътувал на Север, заради тамошните текстилни фабрики. Ядоса се на факта, че той нито веднъж не я бе посетил в Академията и му го каза.
— Не съм помислил за това — отговори й спокойно.
— От теб не става никакъв настойник.
— Няма да споря с теб за това.
— А какво щеше да стане, ако мисис Темпълтън всеки ден ме пердашеше?
— Едва ли. Най-вероятно ти щеше да я застреляш, така че нямаше за какво да се притеснявам.
Тя видя колко много се гордее той с предачницата, но когато излязоха отново на двора, не намери сили в себе си да го поздрави за свършената работа.
— Искам да поговоря с теб за Съблазън.
Но Кейн беше разсеян. Тя погледна надолу, за да види това, което отвличаше вниманието му и разбра, че слънчевите лъчи ясно очертават контурите на тялото й, което не се виждаше толкова добре в полумрака на сградата. Премести се в сянката и обвинително посочи с пръст Лейди, която унищожаваше тревата по полянката.
— Този кон е почти толкова стар, колкото мис Доли. Искам да яздя Съблазън.
Кейн с труд премести погледа си върху лицето й.
— Той е твърде буен за жена. Знам, че Лейди е стара, но ще трябва да се задоволиш с нея.
— От осемгодишна яздя коне, като Съблазън.
— Съжалявам, Кит, но този кон е опасен, дори и за мен.
— Но ние не говорим за теб — спокойно отбеляза тя. — А за някой, който знае как да го язди.
Кейн изглеждаше повече развеселен, отколкото ядосан.
— Така ли мислиш?
— Искаш ли да се убедиш? Ти на Вандал, аз на Съблазън. Ще започнем от портата до плевнята, покрай езерото, кленовата горичка и ще завършим точно тук.
— Няма да се оставя да ме провокираш.
— О, не съм си и помисляла да те провокирам — усмихна му се сладко тя. — Предизвиквам те.
— Обичаш да живееш опасно, така ли Катрин Луиз?
— Това е единствения начин.
— Добре. Да видим, какво можеш.
Той щеше да се състезава с нея! Едва не закрещя от радост, изчаквайки го да вземе ризата си от дървеното магаре. Докато я закопчаваше, той раздаде команди на мъжете, които се бяха скупчили наоколо и я зяпаха. След това грабна широкополата си шапка, украсена с мазна лента, свидетелстваща за дълги години служба, и я нахлупи на главата си.
— Ще се срещнем при конюшнята — и напусна поляната, без да си направи труда да я изчака.
Лейди, мечтаеща за овеса, който я очакваше в яслата, се отправи към обора много по-бързо от преди, но въпреки това пристигнаха на мястото след Кейн. Съблазън бе вече оседлан и Кейн проверяваше коланите на седлото. Кит демонстративно подаде юздите на кобилата на Самуел, доближи се до жребеца и прокара ръка по муцуната му.