— Готова ли си? — попита Кейн.
— Готова съм.
Той й помогна да се качи на седлото. Щом почувства тежестта й, Съблазън започна да подскача и да се върти в кръг, и на Кит й бяха необходими всички умения, които притежаваше, за да го укроти. Когато жребеца се успокои, Кейн възседна Вандал.
Докато пресичаше двора, Кит се опияняваше от усещането за овладяната мощ на животното и едва удържаше желанието си да я пусне на воля. С неохота дръпна юздите и приближи портата.
— Който пръв стигне до предачницата, печели — обяви Кит.
Кейн докосна с палец козирката на шапката си.
— Няма да се състезавам с теб.
— Какво искаш да кажеш? — учуди се Кит. Това надбягване й беше необходимо! Искаше да се пребори с него в нещо, в което ръста и силата му нямаше да имат значение. На седлото разликата между мъжа и жената изчезваше.
— Това, което казах.
— Нима „героят от Мисионари Ридж“ се страхува да загуби от жена пред очите на своите работници?
Кейн леко присви очи от ярката светлина на утринното слънце.
— Не трябва да доказвам абсолютно нищо. А на теб няма да ти се удаде възможността да ме провокираш.
— Тогава, защо дойде, след като няма да се състезаваш?
— Исках да проверя дали хвалбите, които изрече там, са истина или само прах в очите.
Тя отпусна ръката си върху седлото и се усмихна.
— Не съм се хвалила. Просто изтъквах факти.
— Думите ти нямат стойност, Катрин Луиз. Нека да видим какво можеш в действителност.
Преди да успее да му отговори, той пришпори коня. Кит видя с каква лекота Вандал премина от лек тръст, в галоп.
За човек с неговите размери, Кейн седеше идеално на седлото — спокойно и леко, все едно се бе сраснал с гърба на коня. Тя разбра, че като ездач, той бе добър колкото нея. Още една черна точка в списъка й с обиди.
Кит се наведе над лъскавата грива на Съблазън и му прошепна:
— Хайде, момче! Нека да му покажем!
Жребецът притежаваше всичко онова, на което се беше надявала. Отначало се движеха наравно с Вандал, но когато почувства стремежа на коня да тича по-бързо, го отпусна и му даде воля. Завиха покрай засадените полета и го насочи през празната поляна. Съблазън летеше, като вятър, едва докосвайки земята. Кит почувства суровата сила на животното под нея и всичко останало изчезна. Не съществуваше нито вчера, нито утре, нямаше го безжалостния мъж с ледените сиви очи, нито целувката, която не можеше да обясни. Съществуваше само великолепният жребец, който бе станал част от нея.
Тогава забеляза пред себе си нисък жив плет. С натиск на колените си, тя насочи коня натам. Колкото повече наближаваха препятствието, толкова по-ниско залягаше над гривата му и притискаше плътно крака към тялото му. Почувства огромната мощ на животното, когато Съблазън прескочи без усилие плета.
Неохотно забави ездата до тръст и обърна назад. За сега беше направила достатъчно. Ако продължеше да натоварва коня, Кейн щеше да я обвини в безразсъдство, а тя нямаше намерение да му дава повод да държи жребеца далеч от нея.
Той я чакаше в горния край на поляната. Кит спря пред него и избърса с ръкава на ризата потта от челото си. Седлото му изскърца леко, когато Кейн се раздвижи.
— Много добро представление.
Тя мълчаливо продължи да чака присъдата му.
— И в Ню Йорк ли правеше същото, когато излизаше на езда? — попита я той.
— Не бих нарекла това езда.
С дърпане на юздата, той обърна Вандал към конюшнята.
— Значи утре ще имаш адски болки.
Това ли беше всичко, което щеше да й каже? Проследи го как се отдалечава, след това заби пети в Съблазън и го догони.
— Е?
— Е, какво?
— Смяташ ли да ми разрешиш да яздя този кон, или не?
— Не виждам, защо да не може. При условие, че го яздиш с дамско седло — да, може.
Кит се усмихна и се въздържа от импулса си да обърне към поляната и да се впусне в луда езда.
Пристигна в двора преди Кейн, скочи от жребеца и подаде юздите на Самуел.
— Дай му достатъчно време да се охлади — нареди тя на момчето. — Не забравяй да му метнеш едно одеяло. Днес го натоварих достатъчно.
Кейн се върна навреме, за да чуе заповедта й.
— Самуел е почти толкова добър коняр, колкото ти беше някога, Кит — усмихна се той и слезе от коня. — Но той не изглежда толкова добре в панталони, като теб.
В течение на две и половина години, Софрония не престана да наказва Магнус Оуен за това, че бе застанал между нея и Байрън Кейн. Сега вратата на задната дневна, която тя използваше като офис, се отвори.