Магнус пристъпи към нея, но като я видя, че се извърна, отиде до прозореца.
— Времената се промениха — каза й нежно. — Войната свърши. Ти не си повече робиня. Всички ние сме свободни. Нещата стоят по друг начин. Получихме право да гласуваме.
— Ти си глупак, Магнус! Мислиш си, че щом белият човек ти е разрешил да гласуваш, си му станал равен? Това не означава нищо.
— Разбира се, че означава! Сега си американска гражданка и си защитена от законите на тази страна.
— Защитена? — презрително изплю Софрония. — За чернокожата жена, няма никаква защита, с изключение на това, което може да направи сама за себе си.
— Като продава тялото си на всеки богат бял мъж, който иска да я купи? И това според теб е правилно?
Софрония рязко се обърна и се нахвърли върху него.
— Може би ти ще ми кажеш с какво друго може да търгува негърката? Мъжете от векове се възползват от нас, без да ни дават нищо в замяна, освен деца, които после плантаторите продават! Само че аз искам повече и ще го получа. Ще имам свой дом, красиви рокли и храна до насита. И най-важното, ще бъда в безопасност!
Магнус потрепери.
— Искаш да поставиш себе си в друг вид робство? И си мислиш, че по този начин ще си в безопасност?
Софрония не се разколеба.
— Ако сама си избера стопанина и уговоря условията, това няма да е робство! Много добре знаеш, че ако не беше ти, до сега щях да имам всичко това!
— Кейн нямаше да ти даде нещата, които искаш.
— Грешиш! Той щеше да ми даде всичко, което поискам, ако ти не беше се намесил!
Магнус се подпря на извития гръб на канапето с розова дамаска.
— Няма човек на този свят, когото да уважавам повече. Той ми спаси живота и аз съм готов да направя всичко за него. Кейн е честен и справедлив, и това го знаят всички, които работят за него. Никога не би накарал някой да направи нещо, ако самият той не го е правил. Мъжете му се възхищават за това, възхищавам му се и аз. Но е твърд с жените, Софрония. До сега не съм видял, някоя жена да го е хванала.
— Той ме искаше, Магнус! Ако ти не беше влязъл онази вечер, той щеше да ми даде всичко, което пожелаех.
Магнус отиде при нея и я докосна по рамото. Тя се дръпна инстинктивно, въпреки че докосването му й подейства странно успокояващо.
— Дори и да ти го беше дал, какво от това? — попита я той. — Би ли могла да скриеш треперенето, което те обхваща, когато мъж докосне дори само ръката ти? Дори покровителят ти да е бял и богат, ще съумееш ли да забравиш, че той, освен това, е и мъж?
Беше се приближил прекалено много до нощните й кошмари. Тя се обърна и невиждащо тръгна към бюрото. Когато бе напълно убедена, че може да говори, без гласът й да я издаде, му отвърна студено.
— Имам много работа. Ако не можеш да ми изпълниш поръчките, ще пратя Джим до града.
Не мислеше, че Магнус ще й отговори, но той най-накрая кимна.
— Ще си получиш поръчките — след това се обърна и напусна офиса.
Софрония се втренчи в затворената врата, обхваната за момент от почти непреодолим копнеж, да се втурне след него. Но разумът й надделя. Магнус Оуен може да бе надзирател в плантацията, но си оставаше чернокож, който не можеше да й осигури безопасност и защита.
Глава 10
Мускулите на Кит я боляха, когато на следващата сутрин се спусна по стълбите. За разлика от панталоните, които бе носила предния ден, сега бе облечена в скромна рокля от бледолилав муселин, с тънък бял дантелен шал около раменете. Широкопола шапка от италианска слама с лилави панделки завършваше тоалета й.
Мис Доли я очакваше пред вратата.
— Днес си прекрасна, като картинка! Само закопчей копчето на ръкавицата си, скъпа, и оправи полата!
Кит се усмихна и направи каквото й бе казано.
— Самата вие изглеждате ослепително!
— Ах, скъпа, благодаря ти! Старая се да изглеждам, като истинска лейди, но не ми се удава толкова лесно, колкото по-рано. Вече не съм млада. Затова пък, погледни себе си! Нито един джентълмен няма да бъде в състояние да задържи молитва в главата си, когато те види в църквата. Приличаш на великденски бонбон, който моли да бъде изяден!
— Кара ме да се чувствам гладен, само като я гледам — лениво провлече нисък глас зад тях.